— Тя добре ли е?
— Да. Няма ли да седнеш?
Люк най-сетне се подчини, но позата му остана скована, на лицето му бе изписан гняв.
— Е, нещо за пиене?
— Не, нищо.
Тя въздъхна и седна срещу него на канапе със същата тапицерия. Събра крака и запали цигара.
— Предполагам, че не искаш, нали? Не съм те виждала да пушиш.
Люк не отговори.
Тя дръпна дълбоко.
— Отвратителен навик, но не ми е навредил, доколкото мога да преценя.
— Какво искаш? — попита той. — Интересува ме Сара, не ти.
Дори и да я беше засегнал, не пролича.
— Искам да поговорим за Юг.
Какво иска? Опрощение ли?
— Не е било инцидент, нали?
Тя завъртя цигарата между пръстите си.
— Беше инцидент.
— Но той не е умрял в колата си.
Черните й вежди се вдигнаха изненадано.
— Откъде знаеш?
— Защото е направил снимка с мобилния си телефон, след като вече би трябвало да е мъртъв.
— Каква снимка?
— На една картина.
— Ах. — Тя издиша и димът скри лицето й за момент. — Когато се забъркаш с подобни неща, винаги има прекадено много детайли. Лесно е да изпуснеш един-два.
— Това ли беше Юг? Детайл?
— Не! Харесвах го. Наистина го харесвах.
— Тогава какво е станало?
— Дойде тук, съвсем неочаквано. Влезе в къщата. Щеше да види неща, които не трябваше да вижда. Жак го удари. Прекадено силно. Удари го прекадено силно — това беше инцидентът. Аз го харесвах. Можехме да си изкараме добре заедно, да се посмеем, може би още нещо. Имах надежди.
— Значи сте го натоварили обратно в колата и сте я забили в дървото.
— Да, разбира се. Не аз, мъжете.
— Убили сте приятеля ми.
Тя пропусна думите покрай ушите си.
— Не е страдал, да знаеш. Ако трябва да си идеш, това е най-добрият начин. Чисто, без болка. Наистина го харесвах, Люк. Съжалявам, че е мъртъв.
Люк бръкна в джоба на джинсите си. Тя проследи внимателно ръката му, може би очакваше нож или пистолет. Оказа се лист хартия, ксерокопие. Люк го разгъна и изглади на коляното си, после се понадигна да й го подаде.
Тя изгаси цигарата си и се зае внимателно да разучава снимката, погледът й се местеше от човек на човек, поглъщаше всеки образ, сякаш изгубена в спомени.
— Много прилича на теб — многозначително рече Люк и я върна в настоящето.
Тя се усмихна.
— Виж само колко висок беше Дьо Гол! Ама че мъж. Целуна ме три пъти. Още усещам устните му. Бяха твърди.
Люк се наведе напред.
— Добре, стига с игрите. На колко си години?
В отговор тя запали нова цигара и загледа как димът се вие нагоре към гредите на тавана.
— Знаеш ли, на години не съм много млада. Но важното е как се чувстваш. Чувствам се млада. Това брои ли се?
— На колко си години, Одил? — отново попита той.
— Люк, ще ти кажа. Ще ти кажа всичко, което поискаш. Точно затова си тук. За да разбереш. Вършили сме лоши неща, но по необходимост. Не сме чудовища. Важно е да го разбереш. Направили сме големи неща за Франция. Ние сме патриоти. Заслужаваме да бъдем оставени на мира.
Заговори, като пушеше цигара след цигара и скачаше от една мисъл на друга. След известно време му предложи отново питие и този път той прие. Последва я вцепенено в кухнята, отчасти за да се увери, че все още са сами. Тя не възрази. На стената над кухненската маса имаше голям светъл правоъгълник, сякаш там дълго време бе висяло нещо — Одил забеляза, че Люк се взира в празното място, но не предложи обяснение. Просто наля две брендита, взе бутилката със себе си и го поведе обратно в дневната. Люк отново се настани в креслото, но остана нащрек и започна да пие едва след като тя първа отпи от питието си.
Преди тя да свърши, беше й позволил да му напълни отново чашата.
Първият й ярък детски спомен, който наистина се запечата в съзнанието й, бе как изщъпука в кафенето на баща си от жилищния етаж горе.
Стълбището свързваше кухнята на апартамента им с кухнята на кафенето. Винаги помнеше вълшебното чувство да имаш две кухни, защото това я караше да се чувства специална. Никое от другите деца в Руак нямаше две кухни.
Беше горе в спалнята и играеше със семейството парцалени кукли, когато чу два резки изстрела, които я уплашиха и същевременно събудиха любопитството й. Беше дребно кльощаво момиче, малка чернокоса красавица и дълго време никой от мъжете не я забеляза как стои сред тях и мълчаливо наблюдава сцената.