На Люк му хрумна, че приличат на примерни енориаши, чакащи да получат причастие. Боне обаче не беше свещеник. Хилеше се и пускаше шеги, докато наливаше от отварата, и се кикотеше, когато без да иска разливаше малко върху масата.
Накрая получи дажбата си и последната селянка, старица с дебели бедра и сива коса на кок. Жената прошепна нещо на Боне.
— Не, не — на висок глас отговори той. — Аз по-късно. Имам малко работа тази нощ. Ела с мен, да те запозная.
И поведе жената към Люк и Сара.
— Това е жена ми, Камил. Тези са археолозите, за които ти споменах. Професорът изглежда добре, нали?
Жената на кмета го огледа и изсумтя. Боне я плесна по задника и й каза да се забавлява без него. Придърпа един стол и седна на известно разстояние от Люк.
— Знаете ли, уморен съм — въздъхна той. — Късно е. Вече не съм толкова млад като преди. Нека поседя с вас малко.
Погледът на Сара обикаляше помещението. Хората допиваха чая си и прилежно и цивилизовано изхвърляха чашките в контейнера за боклук. Разговаряха приглушено, чуваше се любезен смях. Всичко изглеждаше като банална сбирка.
— И какво следва? — попита тя.
— Изчакайте, ще видите. При някои започва да действа след петнайсет минути, при други — след двайсет. Гледайте. Няма начин да го пропуснете. — Махна на доктора, който донесе от масата още две чаши чай.
Сара ги погледна и започна да плаче.
— Не, наистина ще ти хареса — упорстваше Боне. — Не прави сцени. Довери се на Пеле. Той е добър доктор!
— Остави я на мира — заплашително изръмжа Люк. Стана от стола си и пристъпи напред, доколкото му позволяваше закопчаната ръка. Боне инстинктивно се дръпна, макар да бе на безопасно разстояние.
Кметът поклати уморено глава и извади пистолета си.
— Пеле, дай й чашата. — Погледна Сара и започна да й говори като училищен директор на ученичка. — Ако я хвърлиш, ще прострелям стъпалото на професора. Ако изплюеш чая, ще прострелям коляното му. Няма да го убивам, защото се нуждая от помощта му, но ще пролея кръвта му.
— Сара, не го слушай! — извика Люк.
— Не, Сара — натърти Боне. — Определено трябва да ме слушаш.
Тя взе чашата с трепереща ръка и я поднесе към устните си.
— Сара! — кресна Люк. — Недей.
Тя го погледна, поклати глава и изпи съдържанието на няколко големи глътки.
— Отлично! — похвали я Боне. — Виждаш ли, чудесен е на вкус. А сега е твой ред, професоре.
— Няма да го направя — твърдо заяви Люк. — Сара, ако пия от това, няма да мога да те защитя.
— Виж, това започна да става уморително — каза Боне и насочи пистолета към Сара. — Сега пък ще прострелям нея, ако продължаваш да се опъваш. Просто си изпий чая и да приключваме.
Люк се намръщи безсилно. Как можеше да е сигурен, че Боне няма да дръпне спусъка? Определено беше способен на насилие. Но ако се предаде и пие от чая, ще изгуби единственото оръжие, с което разполагаше — ума си. Наруга се, че е дошъл без жандармеристите. Решението се оказа трагично лошо.
Сара се пресегна и хвана свободната му ръка. Стисна здраво пръстите му и внезапно погледна нагоре, сякаш нещо я беше стреснало.
— Остави ме да говоря с него — помоли тя Боне. — Ще го убедя. Само ни остави за момент насаме.
— Добре, за момент. Защо не? — Боне стана, отстъпи няколко крачки назад и застана до Пеле, който гледаше Сара с похотлива усмивка.
Тя се наведе, мъчейки се да доближи колкото се може повече до Люк, макар да знаеше, че онези двамата ще чуят всяка нейна дума.
— Какво правиш? — учуди се Люк.
— Хайде, изпий го — прошепна тя.
— Защо казваш това? — прошепна в отговор той.
— Вярваш ли ми като човек?
— Да, разбира се.
— А като учен?
— Да, Сара, вярвам ти като учен.
— Тогава го изпий.
Пеле пристъпи колкото да даде чашата на Люк, после бързо се дръпна назад.
Сара кимна окуражаващо. Люк отметна глава назад и пресуши чашата.
— Добре, Пеле, иди да наглеждаш народа. Аз ще остана с нашите приятели.
Боне седна отново и Люк също се свлече в стола си. На лицето му бе изписано поражение.
— Знаете ли, странно е — отбеляза Боне. — Трябваше да ви принуждаваме да направите нещо, което ние самите правим с охота и благодарност. Шантав свят, а?