Люк настръхна и го погледна презрително.
— Странното, Боне, е как се преструваш на цивилизован, когато всъщност си най-обикновен боклук и убиец.
Мъжът вдигна вежда.
— Боклук? Аз? Не. Моята работа е да защитавам своето семейство и селото си. Живял съм много време, мосю, и през годините съм научил някои доста важни неща. Трябва да се грижиш за своето. Ако това означава да избутваш другите от пътя си, тъй да бъде. Руак е специално място. То е като рядко и деликатно цвете в парник. Ако термостатът се повреди, ако температурата се качи или смъкне с един градус, цветето умира. Вие идвате тук с вашите учени, студенти, камери и тефтери и онова, което правите всъщност, е да ръчкате термостата. Ако ви позволим да го правите, нашият начин на живот ще умре. Ние ще умрем. За нас това е въпрос на оцеляване. Убий или ще бъдеш убит.
— Господи — с отвращение промърмори Сара.
— Това бяха невинни хора — изсъска Люк.
— Съжалявам. От наша гледна точка всеки от тях беше заплаха. Онзи от Израел ни изненада, докато проверявахме какви ключалки сте сложили на безценната ви пещера. Другият, Юг, има куража да проникне в дома на дъщеря ми и да слезе долу точно в чаена нощ! Какво е очаквал? А онези в лагера миналата неделя? Трябваше да вземем компютрите ви и да унищожим файловете. Трябваше да взривим цялата ви пещера, за да ви накараме веднъж завинаги да престанете да идвате в Руак. И щяхме да го направим, ако онова черно копеле не беше убило специалиста ми по експлозиви.
— Пиер е мъртъв? — слисано промълви Сара.
— Съжалявам — рече Люк. — Джеръми също. И Мари. И Елизабет Кутар. И…
Тя избухна в сълзи и зашепна: „Ужас, ужас…“
— А какво е оправданието ти за изнасилването на жените? — Сара го погледна с такова изражение, че му се прииска да не го беше казвал. Но вече бе късно, така че й разказа остатъка от историята: — Жандармеристите казват, че изнасилвачите са имали имотилни сперматозоиди.
Боне отново сви рамене.
— Момчетата са си момчета.
— Жалко лайно — процеди Люк.
Това само раздуха пламъка у Боне. Той се оживи и размаха ръка.
— Пеле каза, че щяло да е по-добре, ако хората ми ви бяха премазали като буболечки в Кембридж! Аз пък казвам, че онова, което ще ви се случи тази нощ, е по-добро.
— А лабораторията? — попита Люк. — И нея ли взривихте?
— Това няма нищо общо с нас — сви рамене Боне. — Щастливо съвпадение. Търсехме вас. Какво разбираме ние от взривяване на сгради? Пеле ме убеди, че имаме възможност да се отървем от вас, преди да сте направили още поразии. А ако това стане в друга страна, следите няма да стигнат до нас. Така че си казах, защо пък не? Когато хората ми не успяха и на следващата сутрин се разделихте, решихме да приберем нея, за да те накараме да дойдеш при нас. Колко грижи ни създаде само!
Люк не беше сигурен дали да му вярва, че нямат нищо общо с унищожаването на „Плантадженетикс“. Непоклатимата му теория започна да изглежда леко съмнителна.
— А Прентис? Вие ли го убихте?
— И Фред ли е мъртъв? — изплака Сара.
— Съжалявам — рече Люк. — Умрял е в болницата.
— И за това нямам представа — излая Боне. — Но знаеш ли какво? Никой от хората ти нямаше да умре, ако бяхме застреляли теб и приятелчето ти Юг още първия път, когато стъпихте в кафенето ми. Точно както направихме с двамата тъпаци, които откриха пещерата през хиляда осемстотин деветдесет и девета.
Устните на Сара се извиха в презрителна усмивка.
— Имате и още една тайна, нали?
— Нима? И каква е тя?
— Стерилни сте. Всичките мъже в това село сте стерилни копелета. — Разсмя се, когато видя наранената му физиономия. — Люк, това трябва да е някакъв страничен ефект от чая. Пищовите им стрелят с халосни патрони!
Люк също успя да се усмихне.
— Вярно, май не съм виждал деца в Руак. Колко деца имате?
Боне стана. Ясно му личеше, че е смутен.
— Малко, твърде малко. Това е проблем. Винаги е било проблем. Мъжете пият чай една-две години и малките рибки спират да плуват. Но се справяме. Продължаваме напред.
Люк се замисли за момент.
— Вие сте матрилинейни, нали?
— Какви сме били? — предизвикателно попита Боне, сякаш някой беше обидил майка му.
— Мъжете не могат да оплождат — обясни Люк. — Родът ви е по женска линия. Затова ви се налага да водите мъже отвънка, за да продължавате рода си. Кой е направил собствените ти проклети деца, Боне? Да не си използвал услугите на някой разплоден жребец като в конюшните?