Познаваше тази част от скалите, но не много добре. Бяха минали петнайсет години откакто бе правил обход на района, но дори тогава обиколката му беше повърхностна, без специална мотивация, а само колкото да си запълни времето. Цялата речна долина беше осеяна с праисторически пещери и навеси, и почти всички специалисти бяха сигурни, че най-важните и може би забележителни обекти тепърва предстои да бъдат открити. Някои от откривателите щяха да са професионални археолози или геолози, други — пещерняци, търсещи нови приключения, туристи или пък стопаните на някое изгубено куче, каквито случаи имаше.
Преди днешната експедиция Люк беше преровил старите публикации за скалите на Руак. Сведенията бяха оскъдни. Самият той бе прекарал ден-два в района през лятото след защитата на докторската си дисертация. В несвързаните му бележки се говореше за ястреби мишелови, черни кани4, реещи се в топлите въздушни потоци, и за превъзходната местна кухня, но никъде не се споменаваше за археологически находки. Сега, когато се обръщаше назад, си спомняше онова лято най-вече като безгрижното време между края на един период от живота му и началото на друг. Студентските години бяха приключили, а преподавателската му кариера не беше започнала. Все още можеше да си припомни блаженството на онази свобода.
При проучването за обиколката Люк беше открил, че преди няколко години един колега от Лион бе правил оглед от хеликоптер на светложълтите скали по долината на Везер. Това проучване имаше потенциал да се окаже по-полезно от собствените му бележки и Люк бе помолил колегата си да му прати по електронната поща снимки и карти. Изучи ги подробно, като ги сравняваше с картата на Бартомио, търсеше с фотографска лупа евентуални обещаващи белези като водопади, цепнатини, отвори на пещери, но, подобно на археолога от Лион, не откри нищо интересно.
Някъде около час след началото на прехода двамата мъже спряха да пийнат по глътка вода. Юг смъкна раницата от гърба си и приклекна, опрял гръб в отвесната скала, за да не изцапа панталона си в цвят каки. Запали пура и за първи път този следобед на лицето му се изписа удоволствие. Люк остана прав, присвил очи към слънцето. Извади грубата карта от задния джоб на джинсите си, погледна я за пореден път и отново я сгъна.
Юг се нацупи.
— Нямах никаква представа колко безполезно ще се окаже всичко това, преди да стигнем дотук. Почти не виждаме скалите отдолу! Ако точно под нас зейне грамаден отвор на пещера, може и да не го видим. Така и не ми каза колко нелепо ще бъде това мъкнене.
Люк не обърна внимание на коментара на приятеля си.
— Ключът е в картата. Ако е истинска, може би ще намерим нещо. А ако е плод на въображението на онзи монах, какво пък, ще хванем малко слънце и ще сме направили една добра седмична тренировка. Да не говорим за заздравяването на мъжката връзка.
— Не искам да се свързвам с теб — раздразнено процеди Юг. — Горещо ми е, уморен съм, новите ми обувки ме стягат и искам да си вървя у дома.
— Едва в началото сме. Отпусни се и се наслаждавай. Между другото, казах ли ти, че обувките ти са чудесни?
— Благодаря, че забеляза. Е, професоре, какво ти казва тази карта?
— Засега нищо. Както вече споменах — търпеливо заобяснява Люк, — авторът й ни дава най-общата посока, като ни ориентира според манастира, селото и реката. Единствените характерни особености са онова странно дърво и двата водопада. Тъй като дървото най-вероятно отдавна е изчезнало, ако намерим водопадите, може би ще се окаже, че сме на прав път. Ако ли не, сигурно ще си останем с празни ръце. Какво ще кажеш да продължим?
С напредването на времето теренът започна да става по-тежък. Понякога корнизът, по който вървяха, ставаше съвсем тесен или изчезваше, и Люк трябваше да търси друг надежден път по-нагоре или по-надолу по отвесната скала. Изкачванията и спусканията не бяха толкова трудни, че да изискват някакви специални катерачески умения, но въпреки това той се безпокоеше дали Юг ще успее да запази равновесие. На два пъти каза на приятеля си да му прехвърли раницата си по едно късо въже, преди да започне да търси опора по отвесната стена. Юг мърмореше и като цяло се държеше като досадник, но Люк с лека ръка отклоняваше оплакванията му и двамата продължаваха напред с бавен и равномерен ритъм.