Кипнал, започна тихо, като остави гласа си да се повиши в плавно кресчендо, докато накрая викаше достатъчно силно, за да го чуят в коридора.
— Работата ни е Руак. Всичко свързано с Руак. Нищо около Руак не е маловажно, докато аз не кажа, че е такова. Ако някое дете пипне дребна шарка, искам да знам! Ако в кафенето е спрял токът, искам да знам! Ако някое проклето куче се изсере на улицата, искам да знам! А какво се получава? Намират някаква стара книга в стената на манастира и първата реакция на екипа ми е, че това не било важно? Не бъдете такива идиоти! Не можем да си позволим да бъдем немарливи!
Хората му сведоха погледи, изслушвайки конското като добри войници.
Гатиноа стана, като се мъчеше да реши дали да не тресне вратата след себе си и да ги остави да размишляват върху съдбата си. Наведе се напред и стовари юмрук върху полираното дърво.
— За Бога, хора, това е Руак! Извадете си главите от задниците и се захващайте за работа!
4.
Офисите на „Реставраторско бюро Юг Нино“ се намираха на Рю Божон, недалеч от Авеню Ош, само на няколко преки от Триумфалната арка. Наемите в района бяха високи и Юг беше избрал мястото заради вървящия с него престиж. За да не влиза в преразходи, беше наел само няколко стаи за своя щабквартира. Самият той живееше в 7-и арондисман в апартамент с хубав изглед към Сена и когато времето беше хубаво, изминаваше пеша пътя до компанията с пурета в уста. Насърчаваше клиентите си да го посещават, за да може да се изфука с подбраната си с вкус колекция от антики и картини, без да се брои и червенокосата му секретарка.
Като истински космополит не можеше да понесе да бъде отделен за по-дълго време от сърцето на Париж и винаги леко посиняваше, когато му се налагаше да посети червата, където се вършеше същинската работа — ниска метална постройка в мрачен индустриален район недалеч от летище „Орли“. Там фирмата получаваше какви ли не картини, произведения на изящните изкуства, книги и ръкописи от цяла Западна Европа и останалия свят, там той даваше работа на трийсет души, които неуморно, търпеливо и доходоносно заличаваха последиците от наводнения, пожари и други причинени от човека или природата щети.
Изскочи от кабинета си веднага щом чу баритона на Люк в приемната.
— Точно навреме! — извика и сграбчи приятеля си в мечешка прегръдка. Люк беше една глава по-висок, мускулест и с бронзов тен от здравата работа навън. В сравнение с него Юг изглеждаше като бледен юноша, спретнат и хилав. — Ето че най-сетне се запозна с Марго. Нали ти казах, че е красавица! — Обърна се към секретарката си. — А ти най-сетне се срещна с Люк. Казах ти, че е красавец!
— Е, несъмнено успя да ни накара и двамата да се почувстваме неудобно — с усмивка подхвърли Люк. — Марго, явно си силна жена, щом понасяш този тип.
Марго кимна безочливо в знак на съгласие.
— Приятелят ми играе ръгби, така че съм застрахована от непристойното му поведение.
— А това е Исак Мансон, директор по развитие на бизнеса и моята дясна ръка — представи Юг мъжа с костюма и вратовръзката, който се бе появил до него. Имаше къса къдрава коса и грижливо подстригана брада.
Исак се ръкува сърдечно с Люк и попита дяволито:
— Още не знаете защо сте тук, нали?
— Млък! — игриво нареди Юг. — Не ми съсипвай удоволствието. Заминавай да печелиш пари!
След като влязоха в кабинета, Юг настани приятеля си и направи малко представление, като отвори нова бутилка бърбън и наля щедри дози в кристални чаши „Бакара“. Чукнаха се и отпиха.
— Мястото изглежда добро, ти също изглеждаш добре — отбеляза Люк.
— От колко време не сме се виждали, пет години? — попита Юг.
— Нещо такова.
— Шантава работа. Виждах те по-често, когато живееше в чужбина.
— Е, знаеш как е — замислено рече Люк. — Времето все не достига.
— При последната ни среща имаше приятелка. Някаква американка.
— Нещата се разсъхнаха.
— Типично — сви рамене Юг и моментално добави: — Господи, радвам се да те видя!
Побъбриха известно време за приятелите от университета и сложния социален живот на Юг. После Марго почука дискретно на вратата и съобщи, че отново се обаждат от полицията.