Трите години щастие бяха заличени от дошлата във Фонтен чума, която отне жена му и новороденото им дете. Нивар се превърна в обезверен скитник, пияница и странстващ касапин. Накрая се озова в безбожната мъгла на Руан, където през 1120 г. в една воняща на пикня таверна научи, че търсят касапин за един новопостроен кораб. Наричаше се „Белият кораб“, най-големият плавателен съд, построяван някога във Франция. Смятаха го за толкова надежден и здрав, че в една спокойна ноемврийска вечер отплава от Барфльор, натоварен с най-скъпоценния от всички товари. На борда бе Уилям Аделин, единственият законен син на английския крал Хенри I, заедно с голяма свита английски благородници.
Бяха допуснати грешки в управлението. Или може би бе саботаж? Така и не се разбра. Недалеч от пристанището се натъкнаха на подводна скала, която разкъса корпуса. Корабът потъна бързо. Нивар се намираше дълбоко в трюма, облечен в овчите кожи на касапин и подкрепен от солидно количество вино по случай първото си плаване. Чу трясъка на разбито дърво, писъците на екипажа, рева на нахлуващата вода, а в следващия миг корабът беше изчезнал и той бе сам в черното море, останал на повърхността благодарение на кожените мехове. На следващата сутрин една рибарска гемия го прибра на борда си. Оказа се единственият оцелял. Над сто души загинаха. Наследникът на английския трон изчезна.
Защо именно той бе спасен?
Въпросът обърка Нивар, не му даваше покой, накара го да зареже пиенето и отново да се обърне към Бог. Срамът от прегрешенията на младини не му позволяваше да отиде при Бернар в Клерво. Как би могъл да обясни живота и избора си на един толкова суров човек? Затова потърси по-снизходителния климат на Руак, където Бартомио го посрещна с отворени обятия.
— Ти си мой брат по кръв и в Христа! — заяви той. — Пък и ще ни бъде от полза монах, който може да заколи прасе както подобава!
Минаха години. Нивар стана страстен почитател на чая и наред с останалите се надлъгваше с времето.
Монасите от Руак научиха, че макар да бе способна на много неща, тяхната отвара не ги правеше неуязвими. Тя не предлагаше защита срещу бичовете на времето — бялата чума (само да си спомним за горкия Абелар), черната чума, шарката. Телата също така можеха да бъдат пречупвани и смазвани. Лечителят Жан падна от мулето си и си счупи врата. Около случая се вдигна шум. Колкото и скандално да беше, в инцидента бе забъркана жена.
Но въпреки злите номера на дявола, повечето братя живееха, живееха и живееха.
Бе много иронично, че едно от най-прочутите действия на Бернар, което щеше да отекне в историята, доведе до гибелта на Бартомио и Нивар.
През 1118 г. дребният благородник от Шампан Юг дьо Пейен пристигнал в Йерусалим с малка група мъже и предложил услугите и меча си на трона на Бодуен II. С благословията на краля в продължение на десет години той защитавал християнските поклонници при посещението им на Храмовия хълм. После, през 1128 г., Дьо Пейен писал на Бернар, най-влиятелния човек в Църквата и сияещата звезда на монашеството, с молба да подкрепи усилията му и да създаде орден на свети рицари, които да се бият за Йерусалим и християнството.
Бернар прие с готовност идеята и написа трактата си „De Laudibus Novae Militiae“12, в който пламенно защити пред Рим идеята за свети воини. На църковния събор в Троа, провеждан в неговата територия Шампан, той се домогваше с все сили до одобрението на новото начинание и папа Инокентий III официално прие основаването на Ордена на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм.
Така се родиха тамплиерите.
Някои от първите рицари, присъединили се към Юг дьо Пейен, бяха кръвни роднини на Бернар. Сред тях бе вуйчо му Андре дьо Монбар, както и братята му Жерар и Ги. Редица благородници от Шампан положиха клетвата. И от момента на зачеването си тамплиерите почитаха Бернар и тяхната привързаност си остана неизменна — чак до съдбовната 1307 г.
Под влиятелния патронаж на Бернар тамплиерите получиха дарове от благородниците, които да помогнат на светата им мисия — пари, земи, синове. Рицарите можеха да прекосяват свободно границите. Не плащаха данъци. Бяха независими от всякакви власти и се подчиняваха единствено на папата.