— Съжалявам. Не мога да позволя да ме правят на глупак — Блъфирах. Блъфирах успешно на покер, дори тогава, и въобще не се съмнявах, че ще я принудя да свали картите. Но старата скуоу мълчеше, изчаквайки ръката ми да се сключи около дръжката на вратата, преди да заговори. Тя обаче не изрече това, което се надявах да чуя.
— За още три унции, може би тази скуоу може да обърне лошото лекарство срещу онзи, който го е направил.
Както вече ви казах: тя бе една лукава стара лисица. Бях поел примамката, сега тя просто залагаше куката. Залогът бе шестнайсет унции, но на мен изведнъж ми стана все едно. Исках да си върна тъпкано.
Седнах обратно на стола.
— Наистина ли можеш да го направиш?
Тя кимна.
— Ако доктор Холидей направи жертвоприношение.
— Жертвоприношение? Я чакай малко. Аз…
— Не трябва да се страхува.
— Не се страхувам, стига да си отмъстя.
Тя се усмихна и потри доволно ръце.
— Това е добре.
— Какво трябва да направя?
— Доктор Холидей трябва даде три неща. Първо — нещо дето близо допира до причинител на Развързан език. Ти знаеш кой е той?
— Доктор Елиът — казах аз. — Убеден съм. Само че, колко „близо“ трябва да се допира това нещо?
— Много близо. Бельо. Гащи.
За момент се позамислих. Как по дяволите щях да се справя с това? Как щях да се сдобия с част от бельото на Елиът. Може би и чорап щеше да свърши работа.
Както и да е. Щях да намеря начин.
— Какво друго ще ти е нужно?
— Нуждае малко от течността на доктор Холидей.
— Течността? — С всяка изминала минута ставаше все по-клиширано. — Искаш да кажеш кръв?
Тя поклати глава. Изглеждаше смутена.
— Течността, дето само мъжът може да я даде.
— Не разбирам… — започнах аз. И тогава разбрах. — Що за магия е това?
— Много, много стара.
— Така ли? Ами ако бях жена?
— Щяхме да чакаме твоето месечно време.
— Ясно — Беше ми трудно да повярвам, че седя тук и провеждам сериозен разговор на подобна тема.
Тя отново се прокашля.
— Пробата — можеш ли дадеш скоро?
Аз изправих рамене.
— Разбира се. А третото?
— Тази скуоу ще ти каже, когато донесеш другите две.
Не бях сигурен, че това последното ми хареса, но връщане назад нямаше. Бях прекрачил отвъд и бях оставил зад себе си безопасния и разумен свят; вече се носех из света на магията и ирационалното. Светът на скуоу Джоунс. Трябваше да й се доверя като на свой водач.
Рано на следващата сутрин бях в съседния на кабинета ми хотел и похапвах яйца с картофи. Никога не съм обичал яйца с картофи, но седях там, защото и Елиът беше там. Вътрешно беснеех, като го гледах как се тъпче преди напрегнатия ден, изпълнен с дупчене на зъбите на моите пациенти.
Бях в мрачно настроение. Бях посетил наетата от него къща, но не открих никакво пране. Изкуших се да нахлуя в жилището му, но се уплаших да не би да ме спипа. Не можех да поемам подобни рискове, не и докато Уайът ми бе толкова сърдит.
Докато го наблюдавах, той разбърка кафето си и облиза лъжичката до капка, преди да я постави на покривката. Изящен човек. Придирчив. Искаше ми се да започна да обикалям из града и да раздувам неговата…
Лъжичката.
Почти извиках на глас: „Това е то!“. Лъжичката! Била е в устата му! Какъв по-близък контакт от това, да си в нечия уста?
Изчаках, докато привърши с поръчката си и си тръгна, после се втурнах към масата му, изпреварвайки сервитьорката с някакви си секунди. Тя ме изгледа странно, когато се шмугнах пред нея и сграбчих лъжичката от подноса, но аз просто си продължих по пътя, без да поглеждам назад, като че ли това си е съвсем в реда на нещата.
Трудната част мина. Запътих се към задните стаички в „Четирийсет и девет“. Мис Лили би трябвало точно в момента да става от сън. За номинална такса, щеше да ми помогне да се снабдя с втората съставка. Това бе лесната част.
— А сега какво? — попитах аз, докато подавах лъжичката и малка чашка с облакоподобна течност на скуоу Джоунс.
Тя не си направи труда да ги вземе.
— Носиш ли злато?
— Да — Извадих една кожена торбичка от джоба на палтото си. — Шеснайсет унции, както се договорихме.
Затаих дъх, когато тя разхлаби връвта и поглеждна вътре. Крадливата ми душица надделя и реших да я излъжа със заплащането. Никакво злато за скуоу Джоунс. Вместо това изработих оловни късове и ги облицовах със златистия материал, който използвах за фалшивите пломби. Нямаше да издържат по-обстоен оглед.
Тя ги погледна, претегли тежестта им в ръката си, после кимна.
— Добре е — кесията изчезна в серапето и чак тогава тя взе двете съставки. — Сега тази скуоу направи смес. Доктор Холидей чака отвън.