— За живота — каза той и надигна чашата си.
— За живота — кимна Джейн и кристалните ръбове се чукнаха с тънък звън. — Радвам се, че го разбра най-сетне. Сега яж, докато не е изстинало.
Яхнията се оказа по-вкусна, отколкото бе очаквал, или може би просто му се струваше така, защото отдавна не бе хапвал нещо топло. За няколко минути Николай забрави и разговора, и мястото, където се намираха. Едва когато обираше с парче хляб последните остатъци от сос по чинията, погледът му падна върху ръкава на синия костюм.
— Откъде взе дрехите? — запита той.
Ъгълчетата на устните й трепнаха насмешливо.
— Пак ли започваш? Успокой се, никой не ги е обличал. Докато ти дремеше горе, аз успях да обиколя из селото. Наблизо има магазин — ужасно прашен и пълен с молци, но ако човек се порови по-старателно…
— Наследство — промърмори той и огледа етикета на бутилката, преди да си налее още два пръста вино. — Хей, видя ли това? „Шато Каре 2027“?
— Последната година — тихо каза тя.
Този път тишината бе по-дълбока и по-дълга. Джейн мълчаливо стана и отнесе чиниите в кухнята. Останал сам, Николай въздъхна, притвори очи и отпи от виното. Сега то имаше вкус на меланхолия. Вкус, напомнящ за малки квартални кръчмички с телевизор и грамофон автомат, с вестници и спорове около последните футболни мачове, с мирис на пресни кроасани и кафе. Стори му се, че наистина усеща тежкия горчив аромат на горещо кафе и той се облегна назад, вдъхна по-дълбоко, чу как чашката издрънча върху чинийката…
Отвори очи и тя действително бе тук, такава, каквато я помнеше — бяла, димяща, пълна с великолепно, черно, гъсто питие. От другата страна на масата Джейн тихо се разсмя на смаяната му физиономия. Я се стегни, каза си той, но изненадата беше прекалено голяма и ръката му леко трепна, докато вдигаше чашката пред лицето си, за да почувства по-отблизо почти забравения мирис.
— Кафе… — Усмивката му бавно се разширяваше и като че никога нямаше да спре. — Откъде го имаш?
— Пазех си малко за специални случаи — неопределено отвърна тя, отвори кожената кесийка на масата пред себе си и сръчно се зае да свива цигара.
— Аз специален случай ли съм?
— Много специален. Контрабандист философ, такова чудо не се среща всеки ден. Цигара?
— Благодаря… — Той взе самоделката и я запали от пламъчето на свещта. — Само че комплиментът е незаслужен. Трябваше да е тук моят приятел Иван Мишин, тогава щеше да видиш какво се казва контрабандист философ.
— И много ли сте от този сорт при мосю Луи? — заинтересува се тя.
— Доста… — Николай отпи от чашката и леко се намръщи на горчивия вкус. — Занаятът ни е такъв — подтиква към размисъл. Като побродиш малко повече насам-натам, като се сблъскаш с цялата разруха по Земята, няма начин да не се замислиш… Както и да го въртиш, излиза, че всичко е безполезно, че сме обречени просто да се мъчим да оцелеем — ако можем. Това е единствената истина и нищо не може да я промени, нито ти, нито твоята наука. Не те осъждам, имай предвид. Всеки запълва живота си, както умее. Но днес учените са чист анахронизъм, шепа стари наивници, пръснати из целия свят. Като някогашните алхимици, търсещи тайната на философския камък. Крият се, мечтаят да възродят Златния век, извършват някакви тайни експерименти… докато се разчуе за тях и селяните от околността дотърчат да ги линчуват.
— И сигурно ще кажеш, че селяните са прави? — подигравателно подхвърли Джейн.
— Не… — Цигарата му бе изгаснала и той отново я запали. — Мразя убийствата. Но дявол да го вземе, ако някой наистина има повече ум, нека се обърне към реалността, нека да стори нещо за света, вместо да преследва нелепи химери.
Жената срещу него облегна лакти на масата, приведе се напред и в очите й припламнаха войнствени светлинки.
— Много добре. Науката не трябва да преследва нелепи химери. А кой твърди обратното, скъпи мосю? Кой? Самите селяни, които живеят със спомена за Колапса и търсят виновници за всичките си беди. Трябва да има виновници за всичко — за сланите, за сушата, за градушките… Лов на вещици като в доброто старо средновековие… Ако земетресение разруши къщата ти, значи виновни са магьосниците учени. Е, хубаво, така мислят неграмотните селяни. А ти? Какво ще направиш, ако земетресение разруши предишния ти уютен дом?