Какво става тук, ядно се запита той. Да ви се затрие семето дано, какво търсите всички по петите ми? Като че сте се наговорили да ми тровите живота. Само не казвайте, че е заради кибрита, няма да ви повярвам. Със същия успех можете да си размърдате задниците заради крадените коне на Фернан. Бизнесът си е бизнес, това дори Аренс го знае и си затваря очите. Е, тогава? Да беше станал обирът отсам границата — разбирам, обаче кой е луд да върши такива работи на собствена територия?
Иззад завоя на уличката отпред блеснаха водите на пристанището. Николай не издържа, изтича нататък и се смеси с тълпата по брега. Край дървените кейове бяха привързани лодки, няколко стари спортни яхти с олющена бяла боя и грамаден сал от борови трупи с провиснало сиво платно. И в нито един от неподвижните плавателни съдове нямаше човек, макар че пред тях гъмжеше от народ.
Той сякаш физически усети как се захлопват наоколо челюстите на някакъв чудовищен капан. Трябваше да бяга! Да бяга на всяка цена, ако още му оставаше време! Какво бе казал Фернан? На изток… Да, на изток, накъдето предвидливо бе завила Джейн. Не по брега, там сигурно щеше да има постове. През селото, по страничните улички, евентуално през дворовете.
Като се блъскаше в прииждащите хора, той побягна назад. Вместо да оредява, навалицата ставаше по-гъста. За момент отпред се отвори пролука и Николай видя причината — улицата беше преградена от две редици мъже, въоръжени с карабини. Хайка!
Внезапно гълчавата секна, сякаш отрязана с нож, сетне над тълпата се разнесе въздишка на изумление. Като по команда главите се обръщаха наляво, там, където гористият склон потъваше в езерото и сега иззад него бавно изплаваше огромна тъпа муцуна. „Велтхершер“, позна го Николай, гордостта на Аренс, символ на военна мощ и въздушно превъзходство. С подобен дирижабъл не можеше да се похвали нито една от съседните държавици. Летеше съвсем ниско, само на десетина метра над водата, оставяйки зад себе си синкави струи дим от четирите парни двигателя. В сравнение с колосалното издължено туловище полицейският дирижабъл, свален от Баска, би изглеждал направо пигмей. Долната половина на корпуса беше оцветена в небесносиньо, а по-нагоре ставаше тревистозелена с безформени кафяви петна. Водното огледало под него се покри с бръчки от вятъра на витлата. Тъмният овал на сянката пробяга по езерото и падна върху стъписания народ по пристанището. Две от витлата намалиха оборотите и машината увисна неподвижно.
Сред тълпата се бе образувал широк празен кръг. От вратата на гондолата надолу полетя въжена стълба и по нея един след друг взеха да се спускат войници с пълно бойно снаряжение.
Николай леко размърда рамене. Ремъците на раницата се плъзнаха настрани. Той ги остави да се смъкнат до лактите и се готвеше да се освободи от опасния товар, когато нещо твърдо се притисна в ребрата му.
— Оправи си багажа, копеле — изсъска до ухото му дрезгав глас. — По-живо и без фокуси, ако ти е мила кожата!
Ами че тук гъмжи от тях, отчаяно помисли Николай, докато неохотно връщаше ремъците на място. Ето че и за мен дойде краят — като за Дик, като за Баска, като за Лудия Бернар и Татко Карло… И най-обидното ще е, ако си ида мърцина, без да разбера защо е всичко това, в каква шибана каша съм се забъркал… Кому съм притрябвал, porca miseria14? Кому? И за какво?
Тълпата отстъпваше назад, разтегляше се в изтъняващ пръстен. В центъра оставаха слезлите двадесетина войници. Двама от тях хванаха въжената стълба, изпънаха я и от гондолата, без да бърза, заслиза цивилен мъж — висок и слаб, облечен в безупречен светлосив костюм, с широкопола филцова шапка. Бастунът с топка от слонова кост в дясната ръка не пречеше на точните му, отсечени движения. Когато достигна земята, човекът спря, изтупа сакото си и плавно се завъртя на пети. Войниците се отдръпнаха от пътя му.
Лицето на новодошлия беше тясно и бледо, гладко избръснато, само под необикновено дългия остър нос се тъмнееше тъничък, добре подстриган мустак. Кестенявата вълниста коса се спускаше до раменете му. Николай го бе виждал всичко на всичко два пъти, при това отдалече, но веднага го позна. Ален Буше. Шеф на полицията и дясна ръка на Аренс. Човек дракон, както го наричаше Китаеца, мир на праха му.