— И отгоре на всичко го бия на шах — ехидно подметна Донован.
— Кой, ти ли? — руснакът се втурна назад, надвеси се над масичката и бързо взе да размества костените фигури. — Дай да върнем положението, пък тогава приказвай кой кого е щял да бие.
— Пипнато — местено, нали такава ни е уговорката?
— Студен човек си ти, отче — въздъхна Мишин. — Вечно гледаш да живееш по правилата, вечно знаеш кое е праведно и кое не е. Затова си обичам Коля. Той е заблудена душа като всички нас, лута се из живота и търси достойна цел… макар че каква ли цел може да има в тоя съсипан свят?
— Всеки дири своя път към Бога — тихо изрече свещеникът. От усмивката смуглото му аскетично лице изведнъж стана меко и привлекателно. — И ти също, приятелю. Руснаците винаги са били религиозен народ.
— Кой, ние ли? — разпалено възрази Мишин. — Нищичко не разбираш от руснаци, колко пъти съм ти го казвал? Руснакът вярва в добрия господар, бил той на небето, в Москва или в губернския център. А като се разочарова — нарамва брадвата и отива да му подпали имението. Ако можехме, и на Господ щяхме да палнем имението заради всичките беди, дето ни ги струпа на главите.
Донован стана от стола. Със старата военна униформа без отличителни знаци и късо подстриганата стоманеносива коса приличаше не толкова на свещеник, колкото на пенсиониран офицер. Богохулството не го бе смутило.
— Щяхте да го направите, не се съмнявам. А сетне, Мишин, сетне? Щяхте да го обливате с пиянски сълзи и да си късате ризите още двадесет века. Може би да му изградите мавзолей. — Той се наведе над масичката и премести черния кон. — Шах и мат, драги. Помисли за друг вариант. Довиждане.
С удивително лека и пъргава въпреки накуцването походка отец Донован се озова до вратата, кимна и напусна кабинета. Мишин направи няколко крачки подир него, после спря и махна с ръка.
— Е, това най не му обичам на стария йезуит. Все гледа да докопа последната дума. А ти не стой, Коля, сядай, в краката истина няма. Сега ще ти покажа нещо. — Той отиде до шкафчето в ъгъла и измъкна отвътре две чаши и бутилка. — Автентична руска водка. Ако ти кажа колко струва на черния пазар, ще се гътнеш.
Николай седна на канапето, приведе се и взе да разкопчава раницата.
— Не ми се пие — възрази той без особена надежда, докато вадеше мушамената торба. — Преходът беше тежък.
— Тъкмо затова! — категорично заяви руснакът и пъхна в ръката му препълнена чаша. — След трудна мисия просто е задължително да удариш двеста грама. Хайде, пий… Колко носиш?
— Сто кутии по сто клечки, каквато беше уговорката.
Мишин изпразни чашата си на един дъх, отнесе торбата до масата и набра шифъра.
— Парите сега ли ще ги искаш, или после? — запита той през рамо, хвърляйки кутиите вътре.
— Друг път — Николай извади пачката от джоба си и леко я размаха. — Тия ще ми стигнат на първо време.
Руснакът захлопна касата, обърна се и присви очи.
— Рубли? Чакай да ти кажа…
— Знам — прекъсна го Николай. — Изгоряла е къщата на стария Розенхайм и тъй нататък. Ти си десетият, който ми го съобщава.
— Рубли… — умилено повтори Мишин. Той протегна ръка, изтегли от пачката една синя банкнота и се загледа в изобразената върху нея стара правоъгълна кула с петолъчка на върха. — Кремъл… Сърцето на Русия, Коля. Душата на Русия. Какво разбира онзи йезуит от руската душа? Нищо и половина! Ние своето си изстрадахме, минахме през безброй грешки и абсурди. Войни, революции, световно господство, култове, застой, перестройка, затягане… И след всичко това бяхме стигнали до истинската цел — Обновата. От Запад студените души като Донован се подсмиваха, мислеха, че започваме поредната кампания. Но Обновата… Ех, ако не беше Колапсът… Пий, дяволе! На един дъх, по славянски!
— Не ми се пие, Ваня — възрази Николай. — Уморен съм, искам да спя.
— Не ти се пие ли? — Мишин недоверчиво надзърна в отворената раница. — А какво е онова шише там?
— То е… Е, то е друга работа. Сантиментален спомен.
— И водката също е сантиментален спомен. Давай, ще ти олекне.
Нямаше измъкване. Николай въздъхна и надигна чашата. Питието миришеше на медицински спирт, най-вероятно бе евтина местна фалшификация. Съвсем ще се алкохолизирам, помисли той, усещайки как топлата вълна плъзва надолу през гърдите му.