Този път всичко бе наред. В сумрака на входа не се спотайваше нито наркоман, нито алкохолик или грабител на дребно. Единствено неприятният мирис в коридора подсказваше, че неотдавна някой е отскочил насам да се облекчи. С пистолета в ръка Николай се изкачи по мръсните стъпала, край зеещите врати на разграбени апартаменти. Освен него в сградата живееха само две семейства, но те бяха на по-горните етажи. Всеобщата несигурност караше хората да търсят спасение във височината.
На четвъртия етаж спря и бръкна в джоба си за ключовете. Нови вдлъбнатини по желязната врата свидетелстваха за нечий неуспешен опит да се вмъкне в жилището. Глупаци, сви рамене Николай. Вътре нямаше нищо ценно, бе се укрепил само като предпазна мярка против нашествие на вандали. Добре поне, че не са задръстили някоя от трите ключалки. Преди две години му бяха създали големи неприятности по този начин.
Вътре беше прашно и задушно, почти като в къщите на изоставеното село. Ще трябва да почистя тия дни, помисли той, докато залостваше вратата с двете дебели резета. После надникна по навик през шпионката — негово изобретение, огледална перископна система, устроена така, че да осуети опит за стрелба отвън през отвора.
В коридора имаше човек.
Единственото осветление идваше от мръсния прозорец на стълбищната площадка, тъй че колкото и да напрягаше поглед, не можа да различи подробности. Тъмен, висок, леко прегърбен силует с широкопола шапка. В ръката си държеше нещо — пръчка или къса пушка, не се виждаше ясно.
Отдръпна се, разтърка очи и пак надзърна през шпионката.
Човекът беше изчезнал.
Николай прилепи ухо към желязната врата и затаи дъх. Стори му се, че чува стъпки. Да, не грешеше! Тихи, предпазливи стъпки, които слизаха надолу и скоро заглъхнаха. Кой можеше да бъде? Грабител, бодна го тревожна мисъл. Узнал е за историята с рублите и се е надявал да ме спипа някъде натясно.
Усещайки неприятния кисел привкус на тревога, той отиде да затвори прозореца и взе да се съблича. Когато измъкна ризата от панталона, на килима се търкулна топче зелена хартия. Наведе се, взе го и бавно разгледа смачканата банкнота. Сто долара. От Мишин…
Изведнъж го напуши смях — облекчаващ, пречистващ, смъкващ умората на отминалите дни. От улицата нахлуваше чист, влажен и хладен въздух, галеше голите му гърди и прогонваше спомена за опасностите. Той захвърли ризата на пода и тръгна към леглото.
Най-после си беше у дома.
7
— … и после Лукас стреля по мене — каза Николай.
Настана тишина, в която отвън се промъкнаха жални дрънчащи звуци — долу на тротоара някой свиреше на разнебитена латерна. Мишин съсредоточено тъпчеше лулата си. Трезвен и на дневна светлина, той напълно губеше разбойническия си вид; с неизменното овче кожухче напомняше по-скоро някогашен руски търговец от сибирските пущинаци. Кабинетът също изглеждаше някак прозаичен без романтичния разкош на множеството пламъчета. Ненужните свещи стърчаха болнаво в свещниците, облепени с бледи висулки от застинал восък. В дъното на стаята отец Донован седеше под портрета на генерала и разсеяно опипваше шахматните фигури по масичката.
Мишин облегна лакти на бюрото, избута някакви документи и се приведе напред.
— Чакай да изясним нещата. Значи тъй… По време на мисията миналия месец срещаш една жена на име… как беше?
— Джейн Диксън — навъсено промърмори Николай. — От Австралия.
— Точно така. С въпросната Джейн Диксън от Австралия прекарваш бурна нощ. Или може би греша? Няма значение… Бурна или не, нощта свършва и ти откриваш, че дамата е изчезнала. А по твоите пети, кой знае защо, се втурва цяла глутница от главорезите на Баумщед. На косъм от смъртта се измъкваш през Горж дю Созе — между нас казано, момче, не биваше и на мен да издаваш канала си. Каналът е свята работа… Но да не се отвличам. Долу, край езерото, сякаш в твоя чест, се е събрала славна компания начело със самия Буше. На борда на „Велтхершер“. За тяхно огромно съжаление плячката им е оскъдна — само един от хората на мосю Луи, при това мъртъв. След всички тези странни събития ти цял месец мълчиш за срещата на Тотенвег…
— Не смятах, че е важно — вметна Николай.
— Цял месец мълчиш — натъртено повтори Мишин. — Радваш се на живота. Хубаво си се осигурил — благодарение на моята финансова прозорливост! — и мислиш, че първите признаци за война между мосю Луи и Аренс не са важни. Нито пък участието на Баумщед в описаните събития. Продължаваш да мълчиш, след като срещу Буше в центъра на града е организиран атентат…