Изглеждаше, че бягащият автоматчик има шанс да се измъкне. Конят му безпрепятствено стигна до канарата, заобиколи я и вече беше на самия завой, когато от близкия храст изскочи човек с черна качулка и рязко замахна. Дръжката на ножа сякаш сама изникна от гърба на конника. Той изтърва юздите, отметна глава назад и разпери ръце с изкривени пръсти, после бавно взе да се накланя настрани. Левият му крак се откачи от стремето в момента, когато конят го отнасяше отвъд завоя. Ругаейки на висок глас, човекът с качулката се втурна подир него.
С изчезването му времето отново замря. Не стреляше никой — Гастон предпочиташе да избягва излишния шум. Конниците продължаваха да държат карабините над главите си, кочияшът бе повдигнал ръце колкото да подпре с пръсти периферията на широкополата си шапка. Бандитите мълчаливо се целеха надолу. Сред тази няма сцена се движеха само двама души. Залегналият войник натисна спусъка, изръмжа, като чу сухо изщракване, и нервно презареди. Горе на склона дребният Ив се мъчеше да обтегне арбалета си — чудесно оръжие със сгъваем приклад, алуминиево ложе и лък от ресорна стомана. Войникът успя пръв. От трясъка на гърмежите въздухът се раздра като прогнил плат, Ив изохка и изтърва арбалета. Още един изстрел прокънтя от височината. Войникът подскочи с цялото си тяло и оброни глава върху юмруците си, вкопчени конвулсивно в автомата.
— Хвърлете оръжието! — избухна пак гласът на Петручи и събитията се завъртяха с шеметна бързина.
Камъните по сипея се затъркаляха под нозете на тичащите надолу бандити. Четирите винтовки глухо тупнаха в праха, а кочияшът изрита с крак изпод капрата стара ловна двустволка с рязани цеви. Ив тежко седна на склона и с безпомощно изумление се загледа в струята кръв, течаща от дясната му ръка. Сред порой от ситни камъчета първите нападатели стигнаха до шосето. Гастон пресече пътя, погледна към дерето и мигом се просна по корем, за да избегне куршумите на картечницата. Един от хората му, може би рижият помощник, пропълзя към високите треви отдясно и без да се цели, изстреля надолу целия пълнител на пистолета си. С дрънчене и противен вой няколко куршума рикошираха от ръждясалите автомобили. В отговор картечницата покоси бурените над главата му, но сега гърмежите изглеждаха малко по-глухи.
— Оттегля се копелето! — възкликна Гастон и се озърна назад, където стреснатите войници скачаха от конете право в ръцете на бандитите.
Иззад завоя с доволна делова крачка се появи човекът с ножа. Гастон само го погледна, присви очи и онзи, без да губи време, се втурна обратно.
— Деде ще му види сметката — обади се помощникът.
— Дано… — поклати глава Гастон и се изправи. — Хей, вие, разкарайте ги тия оттук! Вържете ги по-надалечко в гората, да не виждат пътя. Бързо! А ти бягай да повикаш куриерите!
Докато помощникът се препъваше нагоре по сипея, неколцина бандити поведоха войниците и кочияша към поваленото дърво, прескочиха го и се изгубиха зад клоните. Други се покатериха във фургона и взеха да изхвърлят отвътре сандъци от нерендосани дъски с пресни черни надписи STAATSEIGENTUM! PRIVATHANDELN VERBOTEN!4 Един от тях се разцепи и по пътя се пръснаха червени картонени кутии. Някой изрева от възторг. Гастон смъкна качулката, избърса с чиста кърпа потта от челото си и потупа по рамото най-близкия човек.
— Няма грешка, Ренар. Кибрит!
Онзи също свали качулката и широко се ухили, разкривайки два реда прогнили зъби.
— При тебе никога няма грешка, шефе.
Ненадейно от дерето долетя приглушен пукот, последван от остро съскане и високо в небето се изви червена сигнална ракета.
— Merde!5 — изруга Гастон. — Размърдайте си задниците, мръсници! Къде се бавят куриерите? И сети ли се някой за Ив?
Нямаше нужда да пита. Петручи вече бе разрязал ръкава на арбалетчика и превързваше раната с ивица бял плат, по който избиваше тъмно петно.
— Има късмет — подвикна италианецът. — Костта не е засегната. С премията за рана тъкмо ще събереш пари за сватбата, а, Ив?
Пребледнелият Ив кимна и изкриви обезкръвени устни в безпомощен опит за усмивка.