— Ръчни мелници — съвсем тихо, почти шепнешком изрече свещеникът. — С тях са мелили жито. И те са единствените мълчаливи свидетели на някогашната плодородна Сахара. Преди хилядолетия там са текли няколко реки, по-големи от Нил. После дошъл човекът — примитивни народи, както казваш, Жак — и чрез неразумно земеделие и скотовъдство унищожил огромни територии. Най-напред минавали говедата, след тях овцете, които могат да изпасат и най-дребната тревичка, накрая стада непридирчиви кози довършвали останалото. Подир тях се задавала пустинята. Така човекът причинил първата от многото екологични катастрофи в своята история. Първата, но не и последната. Семената на злото са заложени у нас и докато не се освободим от тях, всичко ще бъде напразно. Ти ми говориш за прости и безопасни ядрени реактори. Съгласен съм, с тях навярно ще успееш да възродиш цивилизацията и дори да постигнеш стократно повече, ала тези реактори могат да се превърнат в прости и достъпни за всеки безумец атомни бомби. Колко време ще съумееш да опазиш гибелната им тайна? Едва ли задълго, защото, както е казано в Евангелието: и когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Това е, Жак. Не помислиш ли най-напред за доброто и злото у човека, науката не ще ти помогне.
— Съгласен съм, отче — Бержерон повъртя празната си чашка и без да се смущава, отпи направо от каничката. — Дотук всичко в разсъжденията ти е нормално. Ние сме способни да унищожим планетата, доказвали сме го неведнъж. Но ти искаш от мен да приема нещо много повече — че сме способни да унищожим цялата Вселена. Как, по дяволите, как? Обясни ми, ако можеш!
Отец Донован въздъхна.
— Не те карам да повярваш в брадатия Господ нейде над облаците или в светиите с арфи и палмови вейки. Искам само да допуснеш, че доброто и злото у всеки от нас могат да имат огромна собствена сила. Вселената е необятна — и въпреки това ние успяваме да я обхванем с нищожното си човешко съзнание. Наречи го както си щеш, няма да споря с теб. За мене то е Божията искра, която ни изравнява със Създателя. И нека у всеки от нас тази искра да е нищожна, но защо да не допуснем, че и тя може да създаде ефект, подобен на твоята радиоактивна самоиндукция? Шест милиарда Вселени, отразени в главите ни — това рано или късно трябваше да повлияе на истинската Вселена. За добро или за зло. И уви, злото у нас се е оказало по-силно. Не знам, може би ние всички заедно сме решили подсъзнателно, че е време да отървем света от присъствието си. Обаче в своята неизмерна гордост сме избрали смърт, чрез която да го повлечем подир себе си. А може би малкото добро, пазено от някои сред нас, ни удържа все още на ръба? Наш дълг е да раздухаме гаснещото пламъче на това добро, да го разпалим… и да се надяваме на спасение. Защото, ако наистина ние сме виновни за Колапса, просто нямаме правото да умрем.
Бержерон яростно зарови пръсти в дългата си коса.
— Това е само безумна хипотеза, отче, изтъквал съм ти го вече. Аз не мога да я опровергая и ти не можеш да я защитиш. Дай доказателства, останалото са празни думи!
— Няма да ти дам! — отсече Донован с внезапен гняв. — Дори да имам, не бих ти ги дал, защото все едно, няма да им повярваш или ще ги наречеш непонятни физични явления, както парадокса на симултанността. За мене това е чудо, за тебе — загадъчен процес. Само вярата може да ни спаси, а с доказателства тя не е вяра.
— С други думи, не предлагаш нищо в подкрепа на твърденията си.
Свещеникът притвори очи. Гласът му зазвуча глухо и замислено:
— Добре… Ще опитам да ти разкажа една история, макар да знам, че и с нея няма да те убедя. Слушай, Жак. Споменавал съм ти, че преди години служех в секретна военна част, наречена ЕКЮ. Не бях единственият свещеник, имаше още неколцина, всички подбрани под лупа. Но един от нас беше… съвършен, просто не намирам по-подходяща дума. Казваше се Майкъл и беше израснал в бедняшките квартали на Детройт. Няма да ти го описвам, пък и трудно бих го сторил. Повтарям, всички бяхме подбрани, ала той изпъкваше с някаква изумителна душевна сила. В него по-ярко гореше Божията искра, или доброто, или наречи го както щеш. Някои твърдят, че доброто не е достатъчно силно. Лъжа! Майкъл беше потресаващо силен — и физически, и духовно. И ето, с този човек бях, като ни вдигнаха по тревога в деня на Колапса. Всъщност отначало тръгнахме цяла група със защитни костюми и прочие. Но когато до крайния срок оставаха само четири часа, започнаха да изникват сведения за свръхсекретни военни бази, където още нищо не бе направено. Ние бяхме между доброволците, които трябваше да се заемат с тях.