След половин час бях отново в офиса на Вини. Вратата му бе заключена, а пред бюрото на Кони нямаше клиенти. Лула и Кони обсъждаха приготвянето на руло „Стефани“.
— Гнусна работа — каза Лула, като оглеждаше сандвича на Кони. — Кой е чул на руло „Стефани“ да се слага майонеза? На руло „Стефани“ се слага винаги кетчуп. И никога не се слага никаква шибана майонеза. Това да не е пак някаква италианска измишльотина?
Кони й показа среден пръст и викна:
— Ей това е италианска измишльотина.
Взех си царевичен чипс от кесията на бюрото на Кони и попитах:
— Какво стана? Вече сериозно ли ходите с Бънчи?
— Защо не? Бива си го по целувките — отвърна Лула. — В началото му беше малко трудно, но после май му хареса.
— Отивам при Бригс — казах. — Искаш ли да ми правиш компания?
— Разбира се — каза Лула и навлече пуловера си. — Все ще е по-забавно, отколкото да вися тук. Днес ми е доста скучно. Ще отидем с моята кола и аз ще карам. Уредбата на твоя буик пищи на поразия, а аз съм свикнала на „долби“. Искам да слушам приятна музика. Искам да съм на кеф, когато ми се наложи да сритам някого в задника.
— Никого няма да ритаме. Работата ни е деликатна.
— И за деликатна работа съм готова — каза Лула.
Излязохме и отидохме при колата й. Закопчахме коланите, тя включи компактдиска и басовите тонове почти ни изхвърлиха във въздуха.
— Какъв ти е планът? — попита Лула, когато спря в паркинга на Бригс. — Трябва да имаме план.
— Планът ми е да почукаме на вратата му и да го излъжем.
— Чиста работа — каза Лула. — Много обичам да лъжа. Мога така да те излъжа, че да ми повярваш.
Коридорът бе празен и от апартамента на Бригс не се чуваше никакъв звук.
Притиснах се плътно до стената, за да не може Бригс да ме види през шпионката, а Лула почука два пъти на вратата му.
— Добре ли изглеждам? — попита ме. — Сега гледам благо. Сега погледът ми казва: „Хайде, келеш, отвори“.
Ако аз бях срещнала благия поглед на Лула през шпионката си, щях да се скрия под кревата. Други хора може би биха реагирали иначе.
Вратата се отвори и Бригс погледна озадачено Лула. Беше сложил верижката.
— Здрасти — каза Лула. — Аз съм съседката от долния етаж. Нося ви за подпис жалба, задето искат да ни вдигат наемите.
— Да ни вдигат наемите? Нищо не съм чул за такова нещо. Никой нищо не ми е казвал.
— И да не са ти казали, пак ще ги вдигат.
— Мамицата им! — възкликна Бригс. — Вечно измислят разни дивотии. Защо ли още живея тук?
— Да не би да е заради малкия наем? — попита Лула.
Чу се откачането на верижката и след това вратата широко се отвори.
— Хей! — каза Бригс, когато двете с Лула влязохме. — Нямате право да нахълтвате така. Измамихте ме.
— Виж какво — отвърна Лула. — Ако искаме, можем да нахълтаме. Имаме това право.
— Нямате — каза Бригс. — Обвинението е скалъпено. Ножът ми бе церемониален. Гравиран.
— Церемониален — повтори Лула. — Като те гледам какъв си ми дребосък, на теб наистина ти отива само церемониален нож.
— Точно така е — потвърди Ранди. — Обвинението е скалъпено.
— Това, разбира се, е без значение — каза Лула. — Трябва да дойдеш с нас.
— Точно сега съм зает с много важен проект и нямам време.
— Хм — рече Лула. — Нека ти обясня как работим. Първо, хич не ни пука от нищо.
Бригс присви устни, скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Не можете да ме принудите да дойда с вас.
— Можем, можем — възрази Лула. — Можем, защото си дребосък. Ако поискаме, можем да те накараме и химна да ни изпееш. Обаче няма да го правим, защото сме професионалистки.
Извадих белезници от задния си джоб и щракнах едната халка на китката на Бригс.
Той впери поглед в белезниците, сякаш бяха вирус, разяждащ плътта, и попита:
— Това пък какво е?
— Не се тревожи — успокоих го. — Така е предвидено в правилника.
Бригс започна да пищи.
— Я стига! — нахока го Лула. — Какво си се разпищял като девойче? Ще вземеш да ме изкараш от нерви.
Бригс започна да се мята из стаята, като махаше с ръце и продължаваше да пищи.
— Хвани го — каза Лула. Бригс пищеше.
Посегнах към белезниците, обаче Бригс се изплъзна.
— Я стой мирно — викнах му.
Бригс профуча покрай Лула, която бе застинала като паметник, и избяга.
— Дръж го! — изкрещях. — Не му давай да избяга!
Хукнахме след него.
Той изскочи през вратата и се шмугна в паркинга.
— Мамицата му — каза Лула. — Чувам как тропка с малките си крачета, ама не го виждам. Скри се някъде между колите.