— Не. Просто разговаряха. След това човекът заобиколи колата и седна зад кормилото. Фред седна до него, на предната седалка. После колата потегли.
Дадох й визитната си картичка и си записах името, адреса и телефонния й номер. Жената каза, че няма нищо против да й задам още въпроси. И че ще ми се обади, ако види Фред.
Бях така развълнувана, че не забелязах застаналата на пет сантиметра от мен Лула.
— Леле! — извиках, когато се блъснах в нея.
— Не се стряскай де — каза Лула.
— Откри ли нещо? — попитах я.
— Нищо. Тук живеят само тъпаци. Никой нищо не знае.
— С хората от квартала и аз не извадих късмет. Пред супера обаче попаднах на жена, която е видяла как Фред се качва в колата на друг човек.
— Майтапиш ли се?
— Кълна ти се, че ти казвам самата истина. Името на жената е Айрин Тъли.
— И кой е този човек? И къде е сега дъртият Фред? — попита Лула.
Не знаех отговорите на тези въпроси. Ентусиазмът ми малко спадна, когато се сетих, че не съм научила нещо особено. Разполагах с още едно парче от пъзъла, обаче все още не знаех къде е Фред.
Докато вървяхме към файърбърда на Лула, бях потънала в размисли. Погледнах колата и ми се стори някак странна. Сетих се какво се е случило с нея точно в момента, когато Лула започна да пищи.
— Детенцето ми! — завайка се Лула. — Чедото ми! Файърбърдът бе вдигнат на трупчета. Някой бе откраднал четирите колела.
— Същото като с Фред — каза Лула. — Божичко, в Бермудския триъгълник ли се намираме?
Надникнахме през прозореца. Покупките на Лула бяха оставени на предната седалка, а на задната се мъдреха две колела. Лула отвори багажника и откри там другите две.
— Какво става тук, по дяволите? — възкликна тя.
До нас спря стар кафяв додж. Бънчи.
Кой можеше да отваря врати без помощта на ключове? Кой имаше да си го връща на Лула? Кой се бе завърнал на местопрестъплението?
— Не е зле — казах на Бънчи. — Наистина, чувството ти за хумор е малко садистично, но не е зле.
Той се усмихна и погледна колата.
— Какво става, дами? Да не би да имате някакъв проблем?
— Някой е свалил колелата на файърбърда ми — каза Лула с тона на откривател. — Имаш ли представа кой е могъл да направи тази идиотщина?
— Да не би да са хулигани?
— Хулигани, друг път.
— Е, налага ми се да ви оставя — каза Бънчи, ухилен до уши. — До скоро виждане.
Лула извади от чантата си малко оръдие, насочи го към Бънчи и викна:
— Мамицата ти ще разплача, осрана маймуно!
Усмивката от лицето на Бънчи изчезна за нула време и гумите на колата му изскърцаха, когато се измъкна като светкавица от паркинга.
— Слава Богу, че членувам в автоклуб — каза Лула.
Час по-късно бях отново в буика си. Не разполагах с много време, обаче реших да се отбия до Мейбъл.
Насмалко щях да задмина къщата й, понеже понтиака комби модел 1987 година го нямаше пред тротоара. На неговото място бе паркиран чисто нов сребристосив „Нисан Сентра“.
— Къде е комбито? — попитах Мейбъл, когато тя се появи на вратата.
— Разкарах го — каза тя. — Никога не ми е доставяло удоволствие да карам онази огромна стара гемия. — Погледна новата си кола и се усмихна. — Какво ще кажеш? Не е ли страхотна?
— Права си, страхотна е — отвърнах. — Днес попаднах на една жена, която май е видяла Фред.
— Боже мой! — рече Мейбъл. — Само не ми казвай, че си го открила.
Примигнах от удивление, защото от тона й не пролича новината да я е зарадвала.
— Не съм.
Тя сложи ръка на сърцето си.
— Слава Богу. Не искам да ме разбереш зле, обаче току-що купих тази кола. Не ми се вярва Фред да прояви разбиране към покупката ми.
Окей. Вече разбрах къде стои Фред в нейната класация. По-долу от един „Нисан Сентра“.
— Както и да е. Тази жена ми каза, че май е видяла Фред в деня, когато изчезнал. Сторило й се, че разговаря с човек, облечен с костюм. Имаш ли представа кой може да е бил?
— Не. А ти?
Въпрос номер две.
— Много е важно да разбера всичко за нещата, с които се е занимавал Фред в деня, преди да изчезне.
— Ден като ден, нищо особено — каза Мейбъл. — Сутринта не прави нищо. Мота се из къщи. После обядвахме, а след това отиде в магазина.
— В „Гранд Юниън“?
— Да. И отсъства само час. Не ни трябваха много неща. После работи в двора. Почисти последните листа. И толкоз. Друго не е правил.
— През нощта излиза ли?
— Не… Почакай. Да, излиза. Изнесе листата. Ако са ти се събрали много чували с листа, трябва да плащаш допълнително на компанията. Когато Фред превишаваше броя на чувалите, за които бе платил, изчакваше да се стъмни и след това оставяше един или два чувала при боклука на Джовикини. Казваше, че това е съвсем справедливо, тъй като Джовикини винаги го лъже в сметките.