Отидох до кухнята, за да си взема довиждане с Рекс. Оставих му зърно грах и му казах да не се тревожи, ако закъснея. Той ме погледна за миг и след това отнесе граховото зърно в консервената си кутия.
— Не ме гледай така! — казах му. — Няма да спя с него!
След това отново огледах дрехите си. Разголен врат и примамливо къса пола. Кого заблуждавах? Морели нямаше да изгуби никакво време, за да ме освободи от тези дрехи. Щяхме да извадим късмет, ако въобще ни останеше време да отидем на сватбата. Това ли исках в действителност? Дявол да го вземе, не знаех какво всъщност исках.
Върнах се в спалнята, с два ритника се освободих от обувките с високи токове и се измъкнах от черната рокля. След това пробвах последователно костюм с мек цвят, червена плетена рокля, коктейлна рокля с цвят на кайсия и сив копринен костюм. Сетне се порових още малко в гардероба си и открих подходящо облекло. Дълга рокля с меки цветове, с щамповани по нея рози и не прилепваща. Е, не бе така възбуждаща като прилепналите черни дрехи, но пак бе сексапилна, макар и по един старовремски романтичен начин. Смених чорапогащника, свалих обиците, навлякох роклята, пъхнах краката си в обувки с ниски токове и прехвърлих съдържанието на черната чантичка в друга.
Тъкмо бях закопчала последното копче на роклята, когато се позвъни. Сграбчих един пуловер и се устремих към вратата. Отворих я и не видях никого.
— Погледни надолу.
Беше Ранди Бригс.
— Ти защо не си в затвора?
— Защото ме пуснаха под гаранция — каза той. — За втори път. Благодарение на теб сега съм бездомен.
— Пак ли ще ми излизаш с някакви номера?
— Ти разби вратата ми и докато бях в затвора, са ми обрали апартамента. Влезли и отнесли всичко, което може да се отнесе, а след това запалили дивана. Сега, докато го ремонтират, няма къде да живея. Когато братовчед ти ми оформи гаранцията, каза, че трябва да разполагам с адрес. Ето ме тук.
— Вини ли те изпрати при мен?
— Да. Не си ли го заслужаваш? Няма ли да ми помогнеш? Много съм натоварен.
Подадох глава от вратата. До стената Бригс бе подпрял два големи куфара.
— Няма да живееш тук! — казах му. — Трябва да си ненормален, за да допуснеш дори за миг, че ще ти позволя да живееш тук.
— Виж, малката, това и аз не го желая. И повярвай ми, ще се махна оттук при първа възможност. — След това профуча покрай мен с единия куфар. — Къде е спалнята ми?
— Ти нямаш спалня тук — казах му. — В този апартамент има само една спалня и тя е моя.
— Боже… Я ми кажи кога си се чукала за последен път? Трябва да се поразтовариш малко. — Междувременно хвана и втория куфар.
— Стоп! — казах и блокирах вратата. — Няма да живееш тук. Няма да те пусна даже и за миг тук.
— Според договора за освобождаване под гаранция трябва да ме пуснеш. Обади се на оня тип с муцуна като на плъх, братовчед ти, и го попитай дали не е така. Какво, пак ли искаш да наруша договора? Пак ли искаш да ти се налага да ме ловиш?
Не се отместих.
— Виж какво, ще остана при теб само няколко дни. Докато сложат нов мокет и нова врата. Отгоре на всичко, чака ме много работа и има опасност заради теб да не я предам в срок.
— Нямам абсолютно никакво желание да споря с теб. Тъкмо излизах и е изключено да те оставя сам в апартамента си.
Той наведе глава и се промуши покрай мен.
— Хич не се тревожи. Нямам никакво желание да ти крада сребърните прибори. Трябва ми само работно място. — Той отвори единия куфар, измъкна портативен компютър и го сложи на малката масичка.
Дявол да го вземе!
Намерих Вини у тях и викнах:
— Какво си казал на Бригс?
— Трябваше да го настаня някъде, та реших, че ако го изпратя при теб, ще ти е по-лесно да не го изпущаш от око.
— Ти с всичкия си ли си?
— Човекът ще остане у вас само няколко дни, докато му оправят вратата. За твое сведение, тази врата ми създаде доста неприятности. Ти буквално си я разрушила.
— Няма да ставам бавачка на непесета.
— Той е съвсем безобиден дребосък. Освен това ме заплаши с граждански иск. И ако рече да упорства, работата ще стане дебела. Особено за теб. Ти буквално си го потрошила от бой. Виж какво, много съм зает. Гледай там да го поуспокоиш. — И затвори телефона.
Бригс вече се бе настанил на дивана и се занимаваше с компютъра. Бе много забавен с тези свои малки крачета. Приличаше на голяма смешна кукла с наранено лице. Върху разбития му нос имаше лепенка, а едното му око бе почерняло. Не ми се вярваше да успее да ме осъди за телесни повреди, но не ми се щеше да проверявам.