Джо ме представи.
— Чух, че си имаш приятелка — каза Роза на Джо, докато ме разглеждаше. — Време ти е да се задомиш. Да зарадваш майка си с още внучета.
— И това ще стане някой ден — каза Джо.
— Джо, няма да ставаш по-млад. Още малко и може да стане късно за това.
— За един Морели никога не е късно — отвърна Джо.
Доминик се престори, че се кани да плесне Джо.
— Голям умник си.
В квартал Бърг не са много местата, достатъчно големи, за да поберат италианска сватба. За сватбата на Джули Морели бе ангажиран задният салон на „Анджио“. Там можеха да се съберат двеста и петдесет души. Бе почти пълен, когато пристигнахме с Джо.
— А твоята сватба кога ще бъде? — Въпросът бе зададен на Джо от леля му Лорета, широко усмихната и със закачка с погледа. Заплаши го шеговито с пръст. — Кога ще превърнеш това клето създание в почтена жена? Майра, ела тук. Джо е тук с приятелката си.
— Роклята ви е много красива — каза Майра, докато ме оглеждаше. — Толкова е приятно в наше време да срещнеш скромна млада жена.
Прекрасно. Цял живот бях мечтала да бъда скромна млада жена.
— Донеси ми някакво питие — казах на Джо. — Желателно с цианкалий.
Зърнах Тери Гилмън. Съвсем не бе скромно облечена. Роклята й бе златиста, къса и прилепнала. Къде ли бе успяла да скрие пистолета си? Обърна се към нас, погледна Джо и му изпрати въздушна целувка.
Джо реагира със сдържана усмивка и кимане. Ако бе реагирал с нещо повече, щях да го намушкам с някой от ножовете за мазане на масло.
— Какво прави тук Тери? — попитах го.
— Братовчедка е на младоженеца.
Тълпата някак си затихна. За миг настъпи пълно мълчание, а сетне разговорите се възобновиха. Като тих шепот, който след малко премина в бучене.
— Защо притихнаха? — попитах Джо.
— Защото пристигна баба Бела. Смълчаването на гостите бе нейна заслуга.
Погледнах към вратата и я видях. Да, тя бе там. Бела, бабата на Джо. Бе дребна жена с бяла коса и пронизващ ястребов поглед. Беше облечена в черно и повече й отиваше да е в Сицилия, да дои кози и да превръща живота на снахите си в ад. Според някои Бела бе магьосница. Според други изкуфяла. И вторите обаче се бояха да предизвикат гнева й.
Бела сканира салона с поглед и ме забеляза.
— Ей ти — посочи ме тя с костеливия си пръст. — Ела тук.
— Боже мой! — пошепнах на Джо. — Сега какво да правя?
— Просто не й позволявай да остане с усещането, че се боиш от нея, и всичко ще е наред — каза Джо и ме поведе през тълпата, като притискаше ръка на гърба ми.
— Тази си я спомням — каза Бела на Джо. — Това е жената, с която сега спиш.
— Ами всъщност… — започнах аз.
Джо ме целуна по врата.
— Старая се.
— Виждам бебета — каза Бела. — Ще ми родиш нови правнучета. Тези неща ги знам. Мога да те урочасам. — Потупа ме по корема. — За тази нощ си готова. Тази нощ е подходяща.
Обърнах поглед към Джо.
— Не се безпокой — каза той. — Защитен съм от уроки. Освен това уроки няма.
— Няма ли? — каза Бела. — Урочасах Рей Барколовски и всичките му зъби изпадаха.
Джо погледна ухилено баба си.
— Рей Барколовски страдаше от пародонтоза.
Бела поклати глава и каза:
— Днешните млади в нищо не вярват. — Хвана ме за ръката и ме помъкна със себе си. — Ела с мен. Трябва да ти представя семейството.
Отново се обърнах към Джо.
— Помогни ми!
— Пълнолетна си — отвърна Джо. — Много се нуждая от едно питие. От едно голямо питие.
— Това е Луис, братовчед на Джо — каза баба Бела. — Луис слага рога на жена си.
Луис приличаше на тридесетгодишен бухнал бял хляб. Мек и закръглен. В момента се тъпчеше с хапки. До него бе застанала дребна жена с матова кожа. От начина, по който го гледаше, останах с чувството, че са женени.
— Я, баба Бела! — успя да изкряка той с уста, пълна с кюфтенца от раци. — Никога не бих…
— Млъкни — каза му бабата. — Не се опитвай да ме лъжеш, че ще те урочасам.
Луис се опита да преглътне и се хвана за гърлото. Лицето му първо почервеня, а после придоби лилав цвят. Започна да маха с ръце.
— Задави се! — казах.
Баба Бела докосна окото си с пръст и се усмихна като злата вещица от „Вълшебника от Оз“.
Ударих силно Луис с юмрук между плешките и кюфтенцето изскочи от устата му.
— Ако още веднъж изневериш на жена си, следващия път ще те убия — каза му баба Бела. После се обърна към мен.
— За мъжете от рода Морели трябва да знаеш едно: нищо не трябва да им се разминава безнаказано.
Дойде Джо, подаде ми чаша и попита:
— Как е?
— Всичко е наред. Баба Бела урочаса Луис. — Отпих една глътка. — Това шампанско ли е?
— Да. Не можах да ти намеря цианкалий.