— Каква беше тази история? — попита Джо.
Погледнах го сърдито и казах:
— Опитай да се сетиш.
Когато стигнахме до джипа, му върнах сакото и си облякох пуловера. После попитах:
— Само от любопитство искам да разбера: колко време остана да гледаш как се боря с Рузик?
— Не много. Минута или две.
— А Рейнджъра?
— И той толкова.
— Можеше да се намесите и да ми помогнете.
— Опитахме се, но не успяхме да те хванем както трябва, защото през цялото време се търкаляхте. Освен това се виждаше, че и сама можеш да се справиш.
— Ти откъде разбра къде съм?
— Разговарях с Рейнджъра. Той позвъни на мобифона ти.
Огледах още веднъж роклята си. Очевидно вече за нищо не ставаше. Добре че не бях облекла тесните черни дрехи.
— А ти къде беше? Потърсих те в мъжката тоалетна, но там нямаше никого.
— Наложи се да изведа Франки на свеж въздух — каза Морели, спря на светофара и ме погледна. — Ти с какъв акъл отиде да ловиш Алфонс невъоръжена?
Дадох си сметка, че не преследването на Алфонс трябва да ме смущава. Добре де, може и да не е било много умно от моя страна. Истинската ми глупост обаче се състоеше в друго: бях излязла на улицата сама и невъоръжена, без да съобразя, че някъде може да ме издебне Рамирес.
Морели ме изпрати до апартамента ми. Притисна ме леко към вратата, целуна ме нежно и попита:
— Ще ме пуснеш ли да вляза?
— Косата ми е покрита с утайка от кафе, а отгоре на всичко в апартамента е Ранди Бригс.
— Вярно е. Ухаеш на къщовница.
— И тази вечер май не съм настроена романтично.
— Ще се оправим и без романтика — каза Морели. — Можем да се заемем с истински долнопробен секс.
Погледнах го възмутено. Морели отново ме целуна. Този път като за лека нощ. И каза:
— Обади ми се, когато ти потрябва.
— Когато ми потрябва какво? — Сякаш не знаех за какво става дума.
— Каквото и да е.
Влязох в апартамента и минах тихичко покрай Бригс, който спеше на дивана.
В неделя сутринта ме събуди дъждът. Барабанеше с равен звук по пожарната площадка и мокреше прозореца. Дръпнах завесите и реших, че светът е сив. Отвъд паркинга светът въобще не съществуваше. Погледнах леглото. Голямо изкушение. Можеше да си се пъхна в него и да си лежа, докато дъждът спре, или до края на света, или до момента, когато влезе някой с кесия със сладкиши.
За нещастие, ако се върнех в леглото, можеше да остана там и да започна да правя разбор на живота си. А в живота ми имаше проблеми. Заниманието, което отнемаше най-голяма част от времето ми и от умствената ми енергия, нямаше да ми спечели дори пари за закуска. Вярно е, че в момента това беше без значение. Бях решила да открия Фред, жив или мъртъв. Задачите, които ми възлагаше Рейнджъра, се оказваха непосилни за мен. Колкото до търсенето на съкровища, и то се оказа голям кьорфишек. Ако започнех да размишлявам повечко за живота си, можеше да стигна до извода, че трябва да си намеря истинска работа. Работа, при която да ти се налага всеки ден да носиш чорапогащник и да демонстрираш добри обноски.
Което е по-лошо, можеше да започна да мисля за Морели. Да реша, че съм идиотка, задето не го поканих да прекара нощта при мен. Можеше да бъде още по-зле — да започна да мисля за Рейнджъра. Това пък въобще не ми трябваше!
Едва тогава се сетих защо не бях поканила Морели в апартамента си. Бригс. Затворих очи и замечтах всичко да е само кошмар.
Тряс, тряс, тряс! Вратата.
— Хей! — изкрещя Бригс. — Ти си останала без кафе! Как ще работя без кафе? Знаеш ли колко е часът, Спяща красавице? Ти по цял ден ли спиш? Нищо чудно да е така, щом в тази дупка няма никаква храна.
Станах, облякох се и влязох в хола.
— Слушай, дребосък, ти какво си въобразяваш? За какъв се мислиш?
— Мисля се за тоя, дето тъй ще те осъди, че ще ти се запали задникът. За такъв се мисля.
— Само изчакай да се науча да те мразя сериозно.
— И ми го казваш тъкмо в момента, когато си помислих, че сме сродни души?
Погледнах го с колкото се може повече ненавист, закопчах си шлифера и грабнах чантата.
— Как го предпочиташ?
— Черно. И да е много.
Отидох на бегом при буика и запраших към Джовикини. Магазинът, с фасада от червени тухли, се намираше между други два магазина. И двата бяха едноетажни. Магазинът на Джовикини бе на два етажа, обаче вторият много-много не се използваше. Там имаше само складови помещения и офис. Отидох с колата до края на сградата и завих по алеята, водеща към задната й част. И тя бе от червени тухли, досущ като фасадата. Задната врата гледаше към малък двор. В края му имаше неасфалтиран паркинг за товарни камиони. Отсреща бе разположена фирма за търговия с недвижимо имущество. Задната й стена бе от цимент, боядисан в бежово. Пред нея имаше малък асфалтиран паркинг.