— Според теб Фред сега това ли прави? Търси пътя за Оз?
— Не знам. Колата му е открита на паркинга на „Гранд Юниън“, Заключена. Без следи от опити за насилствено отваряне. Без следи от борба. Без следи от кражба. На задната седалка имало дрехи, взети от химическо чистене.
— А да са открили нещо друго в колата? Хранителни продукти например?
— Не. Нямало е продукти.
— Значи е успял да посети ателието за химическо чистене, но не и супермаркета.
— Тук имам хронология на събитията — каза Гадзара. — Фред е излязъл от дома си в един часа, непосредствено след като обядвал. После отишъл в банката, във „Фърст Трентън Тръст“. От техните записи се вижда, че в два и тридесет и пет изтеглил двеста долара от автоматичната каса на партера. От ателието за химическо чистене, което е на една и съща улица с банката, ни казаха, че Фред си прибрал дрехите някъде към два и четиридесет и пет. Това е всичко, с което разполагаме.
— Губи ни се един час. От Бърг до „Гранд Юниън“ и до банката се стига за десет минути.
— Не знам — каза Гадзара. — Трябвало да се отбие и до компанията „Ар Джи Си — Събиране на смет“, но оттам ни казаха, че въобще не се е мяркал.
— Благодаря ти, Еди.
— Ако искаш да ми се отблагодариш, трябва ни някой да остане при децата в събота вечерта.
На Гадзара винаги му трябваше човек, който да гледа децата. Бяха много умни, но убийствени за всеки детегледач.
— Еди, страхотно бих искала да ти помогна, но в събота съм заета. Отдавна имам ангажимент.
— Добре, добре.
— Освен това, Гадзара, последния път, когато останах да ти гледам децата, те ми отрязаха пет сантиметра от косата.
— Ами не е трябвало да заспиваш. Човек спи ли, когато са го оставили да гледа деца?
— Беше един през нощта!
После се обадих на Морели. Той е цивилен полицай с умения, неописани в наръчника за полицейска работа. Преди няколко месеца го допуснах до живота си и до леглото си. Преди няколко седмици го изритах оттам. След това пак се срещахме, най-често случайно, и понякога вечеряхме заедно. Случайните срещи винаги преминаваха топло. При вечерите температурата леко се повишаваше и често се стигаше до шумни реплики, които аз окачествявах като спор, а Морели — като кавга.
Нито една от тези срещи не завърши в спалнята. Момичетата, израсли в Бърг, научават някои неща още в съвсем ранна възраст. Едно от тях е, че мъжете никога не плащат за стоки, които могат да получат без пари. Тези думи не ми попречиха да дам на Морели нещо безплатно, но само веднъж, не и постоянно. Друга причина да престана да го правя бе и страхът ми — както се оказа, неоснователен — че съм забременяла. Всъщност трябва да призная, че чувствата ми към бременността бяха смесени. Смес от облекчение и съжаление. Вероятно именно второто ме накара да се замисля по-сериозно за живота си и за връзката си с Морели. Освен това вижданията ни по множество въпроси се различаваха. Тази връзка обаче не бе напълно прекратена. Запази се във вида на нещо като схватка, в която всеки се опитва да отнеме територия от другия. Имаше известна прилика с конфликта между араби и израелци.
Потърсих Морели на домашния му телефон, после на служебния, накрая позвъних и на номера в автомобила му. Не отговори. Навсякъде оставих съобщение, че съм го търсила, и освен това оставих и номера на мобифона си на пейджъра му.
— Какво успя да разбереш? — попита баба, след като свърших с обажданията.
— Нищо особено. Фред е излязъл от къщи в един, а час по-късно е посетил банката и ателието за химическо чистене. През този час трябва да е правил нещо, но не знам какво.
Майка ми и баба ми се спогледаха.
— Какво има? — попитах.
— Вероятно е имал някакъв личен ангажимент — отвърна майка ми. — Не е нещо, което да те интересува.
— Какво криете от мен?
Майка ми и баба ми се спогледаха пак.
— Има два вида тайни — поясни баба. — Едните тайни са тези, които наистина никой не знае. Другият вид са онези, които всъщност не са тайни за никого, но всички се правят, че не ги знаят. Та в случая става дума за втория вид тайни.
— Е, и?
— Става дума за любовниците му — каза баба.
— Любовници ли?!
— Фред винаги е имал любовници — каза баба. — Трябваше да стане политик.
— Какво искаш да кажеш? Че Фред има любовни връзки? Та той е прехвърлил седемдесетте!
— В средата на живота си човек има всякакви кризи — каза баба.
— Седемдесетте години не са средата на живота — отвърнах. — Средата на живота са четиридесетте.