— Щом държиш да знаеш, на мен ми харесваш ей така. — Усмивката не слезе от лицето му.
Дявол да го вземе! Веднага закопчах копчетата.
— Много искаш — казах му. Така, значи не се бои от блъфирането ми. Няма защо да се паникьосвам. Просто не трябва да забравям случилото се. Не съм готова за Рейнджъра!
От блока излезе господин Моргантал и шеговито ни се закани с пръст.
— Боя се, че току-що развалих репутацията ти — каза Рейнджъра и включи на скорост.
— Може би по-скоро ми помогна да оправдая очакванията ти.
Прекосихме града и паркирахме на половин пряка от бара, разположен на отсрещната страна на улицата. Рейнджъра измъкна снимка от сенника.
— Това е Райън Перен. Редовен посетител. Идва в бара всеки ден след работа. Изпива по две питиета. След това се прибира. Никога не паркира колата по-далеч от половин пряка от бара. Знае, че търговецът на коли се опитва да си я прибере, и е нервен. Излиза през няколко минути, за да проверява дали е на мястото си. Задачата ти се състои в следното: трябва да не откъсва поглед от теб, а не от колата. Трябва да го задържиш в сградата.
— Защо ще му я отнемате точно тук?
— Защото след като се прибере, я оставя в заключен гараж, до който хората на търговеца нямат достъп. Когато пък е на работа, я оставя в охраняван паркинг, където служителите се отнасят сериозно към коледните премии. — Рейнджъра протегна показалец, за да изобрази пистолет. — Освен това Перен винаги е въоръжен и реакциите му не са забавени. Точно заради това работата трябва да се свърши цивилизовано. Никой от нас не иска кръвопролития.
— Този мъж какво работи?
— Адвокат е. Бъкан е с пари.
Покрай нас се плъзна тъмнозелен ягуар. На улицата нямаше свободни места за паркиране. В самия край на улицата една кола освободи едно място и ягуарът се шмугна в него.
— Извади късмет — коментирах.
— Не е късмет. Това е Танка. Запълнихме цялата улица с наши коли, за да принудим Перен да паркира чак там.
Перен слезе от колата, включи алармата и тръгна към бара. Погледнах Рейнджъра и попитах:
— Алармата не е ли проблем?
— Никакъв.
Перен изчезна в сградата.
— Добре — каза Рейнджъра. — Да почваме. Давам ти пет минути аванс, след което ще извикам платформата. — Подаде ми сигнално устройство. — Ако нещо не е наред, натисни аларменото копче. Ще дойда да те взема, след като приберем колата.
Перен бе облечен в син раиран костюм. Бе на малко повече от четиридесет години, с оредяваща пясъчноруса коса и атлетично телосложение с първи признаци на отпускане. Застанах до вратата и изчаках зрението ми да се настрои към полумрака. Барът бе пълен главно с мъже, но имаше и няколко жени. Жените бяха насядали на групички, а мъжете поединично, с поглед, вперен в телевизора. Лесно открих Перен. Бе седнал в най-отдалечения край на полирания махагонов бар. Барманът му поднесе питие. Нещо с лед.
И от двете страни на Перен имаше свободни столове, обаче не ми се искаше да седна до него и да го заговоря. Ако бе изнервен, номерът щеше да му стане ясен. Заради това тръгнах към него, като уж търсех нещо в чантата си. Тъкмо когато стигнах до неговия стол, се престорих, че се препъвам. Не така, че да падна, обаче достатъчно силно, за да се блъсна в него и да се хвана за ревера му, уж неволно.
— За Бога! — извиках. — Извинете! Не внимавах къде стъпвам и… — Погледнах надолу. — Май не съм родена за високи токове.
— За какво сте родена в такъв случай? — попита Перен.
Отвърнах му с усмивка за милион долара.
— Не знам — отвърнах. — Може би, за да ходя босонога. — Кацнах на стола до неговия и дадох знак на бармана. — Едно питие наистина ще ми дойде добре. Денят съвсем не беше лесен.
— Разкажете ми нещо за себе си — каза той. — С какво се занимавате?
— Аз ли? С купуването на бельо. — Поне с това се занимавах, преди да стана търсач на съкровища.
Той бе вперил поглед в деколтето ми.
— Без майтап?
Прищя ми се да приберат тази кола колкото се може по-скоро. Този човек вече си бе подпийнал и не след дълго щеше да ми налети. Чувствах го.
— Казвам се Райън Перен — каза той и ми подаде ръка.
— Стефани.
Перен не пусна ръката ми.
— Стефани, която обича да пазарува бельо. Звучи много секси.
Не обичам да се ръкувам с непознати мъже. Да вървят по дяволите Рейнджъра и хоризонтите му.
— Ами… професия.
— Обзалагам се, че имате страхотно бельо.
— Познахте. Имам всякакво. Каквото и да назовете, имам го.
Барманът ме погледна изпитателно.
— Едно от тези — посочих чашата на Перен. — И го донесете по-бързо, ако обичате.
— Разкажете ми нещо за бельото си — каза Перен. — Имате ли жартиери?