— Имам, разбира се. Постоянно ги нося: червени, черни, лилави.
— А прашки?
— И прашки — винаги, когато искам да си проветря задника.
Сигналното устройство на часовника му се включи.
— А това какво е? — попитах.
— Трябва да отида при колата си.
Не се паникьосвай. Само не се паникьосвай.
— Какво й е на колата ви?
— Този квартал не е чак толкова безопасен в този час на деня. Миналата седмица ми откраднаха радиото. Заради това от време на време я наглеждам. Колкото да се уверя, че никой не се опитва да я отвори.
— Нямате ли си алармена система?
— Имам.
— В такъв случай не би трябвало да се тревожите.
— Навярно сте права. И все пак… — Той погледна към вратата. — И все пак за мое спокойствие…
— Вие да не сте маниак на тема сигурност? — попитах. — Не обичам такива хора. Прекалено са стегнати. Никога не се навиват на нови изживявания. Като например… групов секс.
С последните думи отново си върнах вниманието му. В единия край на устата му се бе събрала слюнка.
— А вие обичате ли групов секс?
— Как да ви кажа… Не го обичам с много мъже, обаче имам две приятелки. — Барманът донесе чашата ми. Обърнах я на екс и се задавих. Когато пристъпът премина, очите ми бяха горещи и насълзени. — Това какво е?
— Бомбайски сапфир.
— Май не издържам много на пиене.
Перен плъзна ръка по бедрото ми и стигна до полата.
— Разкажи ми още нещо за груповия секс.
„Свършена съм — помислих си. — Ако Рейнджъра не се появи веднага, ще си имам големи неприятности.“ Бях изчерпала номерата си и не знаех къде да отида, ако изляза оттук. Въобще нямах опит в тези неща. Колкото до груповия секс, познанията ми в тази област бяха нулеви. Което означаваше, че бяха по-големи от това, което исках да знам по въпроса.
— С групов секс се занимаваме всеки четвъртък — казах. — Правим го в четвъртък. Ако не намерим мъж, гледаме телевизия.
— Искаш ли още едно питие? — попита Перен.
И в същия миг излетя от стола си, стовари се върху една маса, масата се разпадна, а Перен остана да лежи на пода. Неподвижен като камък, с разперени ръце и крака, с широко отворени очи и уста. Приличаше на голяма мъртва риба.
Вледенена от уплаха се извърнах и почти се сблъсках с Бенито Рамирес.
— Не трябва да се държиш като курва, Стефани — каза Рамирес с мек глас и смахнати очи. — На Шампиона не му е приятно да те вижда с други мъже. Да гледа как те опипват. Трябва да се пазиш за Шампиона. — На лицето му се появи едва доловима налудничава усмивка. — Шампиона ще направи някои неща с теб, Стефани. Неща, които никой не е правил с теб. Питала ли си Лула на какви неща е способен Шампиона?
— Какво правиш тук? — изкрещях. С едното си око следях Перен. Страх ме бе да не се изправи и да не затича към колата си. С другото си око наблюдавах Рамирес. Боях се, че ще извади нож и ще ме изкорми като коледна пуйка.
— Не можеш да избягаш от Шампиона — прошепна Рамирес. — Шампиона вижда всичко. Шампиона видя как пазаруваш шоколади през нощта. Какво има, Стефани, не можеш да спиш ли? Шампиона може да ти помогне. Шампиона знае как да приспива жените.
Стомахът ми се сви и цялата се облях със студена пот. Въобще не го бях забелязала. Значи ме е дебнел, следял е всичките ми движения, наблюдавал ме е. А аз през цялото време не го бях забелязала. Вероятно все още бях жива само защото Рамирес обичаше да си играе на котка и мишка. Само защото обичаше миризмата на чуждия страх. Обичаше да изтезава, да удължава болката и ужаса.
В хода на времето се бе появила черна дупка. Всички посетители, с изключение на мен и Рамирес, бяха изпаднали във вцепенение. Сега всички се бяха изправили на крака.
— Какво става тук, по дяволите? — изкрещя барманът и тръгна към Рамирес.
Рамирес само го погледна и барманът веднага отстъпи.
— Виж какво, мой човек — извика барманът. — Ако имаш проблеми, решавай ги навън.
Междувременно Перен се бе изправил. Краката му все още трепереха. Бе вперил поглед в Рамирес.
— Ама ти откачен ли си? Ти нормален ли си?
— Шампиона не обича да му говорят по такъв начин — каза Рамирес и очичките му напълно изчезнаха в главата му.
Един едър безврат мъж се притече на помощ на Перен и каза на Рамирес:
— Остави човека на мира.
Рамирес се обърна към него.
— Никой не казва на Шампиона какво трябва да прави.
Тряс! Едно кроше на Рамирес докосна безвратия и безвратият се срина на пода.
Перен извади пистолет и стреля по Рамирес. Всички посетители се юрнаха към изхода. Всички, с изключение на Перен, Рамирес и моя милост. Барманът крещеше в телефонната слушалка и искаше от полицаите да побързат. През отворената врата видях движеща се платформа със зелен ягуар на борда.