— Не обичам полицията — каза Рамирес на бармана. — Не трябваше да викаш полицията. — Плъзна още веднъж празния си поглед по мен и излезе през задната врата.
— Беше ми приятно — казах на Перен. — Време е обаче да тръгвам.
В бара влезе Рейнджъра, огледа се, поклати глава, усмихна ми се и каза:
— Знаех си, че няма да ме разочароваш.
Глава 11
Мерцедесът на Рейнджъра бе паркиран пред бара на Майк. Качихме се и потеглихме преди Перен да успее да излезе на тротоара.
— Добре ли си? — попита Рейнджъра.
— Никога не съм се чувствала така добре.
Рейнджъра още веднъж ме погледна одобрително.
— Е, може и да съм малко замаяна — казах. — Май не биваше да изпивам цялата чаша.
Доближих се до Рейнджъра. Изглеждаше много добре. Много по-добре от дребния мошеник Морели.
Рейнджъра намали скоростта пред един светофар.
— Ще ми обясниш ли каква беше тази стрелба?
— Перен стреля. Никой не пострада обаче. — Усмихнах се на Рейнджъра. Не изглеждаше толкова страшен, след като си изпил на екс „Бомбайски сапфир“.
— По теб ли стреля?
— Не. Появи се един тип, на когото не му стана приятно, че Перен разговаря с мен. Последва кавга. — Докоснах диамантената обица на Рейнджъра и казах: — Красива е.
— Ти колко чаши изпи?
— Само една, но голяма. Не нося много на пиене.
— Ще трябва да го запомня — каза Рейнджъра.
Не разбрах какво има предвид. Надявах се да е нещо, свързано със секса и с обладаването ми.
Рейнджъра спря пред входа на блока ми. Изпитах разочарование. Това означаваше, че просто ме оставя у дома. А можеше да паркира колата и да се отбие при мен за една последна чашка… или за нещо друго.
— Имаш посетител — каза той.
— Кой? Аз ли?
— Това е мотоциклетът на Морели.
Озърнах се. Да Това бе мотоциклетът „Дукати“ на Морели. Точно до кадилака на господин Фейнстейн. Дявол да го вземе! Бръкнах в чантата си и започнах да търся нещо.
— Какво търсиш? — попита Рейнджъра.
— Пистолета.
— Вероятно няма да е умно да се стреля по Морели — каза Рейнджъра. — Ченгетата са много чувствителни на тази тема.
Слязох от колата, оправих си полата и влязох в сградата.
Заварих Морели на стълбищната площадка. Бе облечен в черни джинси, черни мотоциклетни ботуши, черна тениска и черно кожено яке. Брадата му бе на два дни и косата му бе твърде дълга дори по неговите собствени критерии. Ако не му бях сърдита, щях да се съблека гола още преди да стигна до вратата на апартамента си. Давах си сметка, че по същия начин бях възприемала и Рейнджъра, но така си беше. Какво можех да кажа? Не след дълго и Бънчи и Бригс щяха да започнат да ми харесват.
— Трябва да си много смел, щом си тук — казах на Морели и започнах да търся ключа си.
Той извади ключовете си от джоба и отключи.
— Ти откога имаш ключ от жилището ми? — попитах го.
— Откакто ми го даде. Когато бяхме по-приятелски настроени един към друг. — Погледна ме и изражението му омекна. — Пила ли си?
— Да, по служба. Трябваше да свърша една работа за Рейнджъра и в… в един момент пиенето се оказа най-подходящото занимание.
— Искаш ли кафе?
— Не, защото ще развали всичко. Пък и не бих пила кафе, приготвено от теб. А сега можеш да си вървиш, благодаря ти.
— Не съм съгласен с теб. — Морели отвори хладилника, огледа го и откри кутията кафе „Моча Ява“, което бях купила от „Гранд Юниън“. Зареди машинката и я включи. — Аз ще изпия едно. Сърдита си ми, познах ли?
Не му отговорих. Отместих поглед от него и се замислих. Междувременно се опитах да открия Бригс и не го видях. Къде ли бе изчезнал малкият дявол?
— Ще ми обясниш ли защо? — каза Морели.
— Не заслужаваш да ти давам обяснения.
— Навярно си права, но все пак ми дай поне едно.
— Тери Гилмън.
— Какво?
— Това е обяснението. Друго обяснение няма да ти давам, мръснико!
Морели взе две големи чаши от шкафа над плота и ги напълни с кафе. Добави мляко и ми подаде едната.
— Трябва да ми кажеш нещо повече от едно име.
— Не, не трябва. Чудесно знаеш какво имам предвид.
Пейджърът му се включи и той произнесе няколко цветисти псувни. Погледна текста и се обади на някого по телефона ми. После каза:
— Трябва да тръгвам. Много бих искал да остана при теб и да изясним този въпрос, но ми се налага да изляза.
Отиде до вратата и след това се върна.
— Насмалко щях да забравя. Виждала ли си Рамирес?
— Да. И ще искам да бъде задържан и да се отмени освобождаването му под гаранция.
— Вече е отменено. Вчера е пребил почти до смърт една проститутка на улица „Старк“. Изтезавал я и след това я хвърлил в контейнер за боклук. Решил, че е мъртва. Тя някак си успяла да се измъкне и тази сутрин две деца я открили.