— Можеш да го вземеш, ако искаш — каза тя. — На мен не ми трябва. Може би онзи мил господин Бънчи също ще иска да го види.
Прибрах чека в чантата си и й благодарих. Все още не бях на себе си след появяването на Рамирес на пожарната площадка и затова отидох в офиса, за да проверя дали Лула ще се съгласи да ми прави компания през деня.
— Не знам — каза Лула. — Да нямаш пак вземане-даване с онзи Бънчи? Има много идиотско чувство за хумор.
Казах й, че ще ползваме моята кола. Че няма защо да се тревожи.
— Чудесно — рече Лула. — Ще си сложа шапка, така че никой да не ме познае.
— Няма нужда — казах. — Имам нова кола.
Кони вдигна поглед от монитора на компютъра си и попита:
— Каква е?
— Черна.
— Предпочитам черния цвят пред тъмносиния — каза Лула. — Що за кола е? Пак ли е някакъв малък джип?
— Не. Не е джип.
Кони и Лула ме погледнаха едновременно.
— Тогава каква е? — попита Лула.
— Ами порше.
— Я повтори — каза Лула.
— Порше.
За миг и двете се озоваха на вратата.
— Да пукна, ако това не е порше — каза Лула. — Ти какво? Банка ли си ограбила?
— Колата е фирмена.
Лула и Кони продължиха да ме гледат въпросително. Веждите им се бяха качили до прическите.
— Ами нали знаете, че от известно време работя с Рейнджъра, и…
— Какво имаш предвид? — попита Лула. — Оня мъж, дето се взриви? Или шейха, дето ти избяга? Да не искаш да ми кажеш, че Рейнджъра ти е дал тази кола, задето работиш с него?
Изкашлях се и с крайчеца на тениската си избърсах един отпечатък от пръст от задния десен калник. Лула и Кони започнаха да се усмихват. Лула ме сръга закачливо.
— Оправно момиче си.
— Не е това, което си мислите — казах.
Усмивката на Лула стана още по-широка.
— Нищо не съм казала. Кони, ти да си чула да съм казала каква работа имам предвид?
— Знам за какво си мислите — рекох.
Кони се включи в разговора.
— Я да отгатна. Има орален секс, има и нормален секс, има и…
— Започваш да се доближаваш до истината — каза Лула.
— Всички мъже, които работят с Рейнджъра, карат черни коли — казах им.
— Те карат лимузини — отвърна Лула. — Рейнджъра не им дава поршета.
Захапах долната си устна.
— Значи според теб той ще поиска нещо в замяна?
— Рейнджъра тези неща не ги прави току-така — каза Лула. — Рано или късно ще поиска да си платиш. Да не би да искаш да ми кажеш, че не знаеш каква е цената?
— Надявах се, че се отнася към мен както към мъжете и че тази кола е необходима за работата ми.
— Забелязала съм какви погледи ти хвърля — каза Лула. — Никога не оглежда така мъжете, с които работи. Мисля, че ще трябва да поискаш от него да ти обясни каква точно работа трябва да вършиш. Не че мен това ме вълнува. Ако можех да докопам тялото на този мъж, аз щях да му купя порше.
Стигнахме до търговския център „Гранд Юниън“ и паркирах срещу филиала на банката „Фърст Трентън“
— Каква работа имаме тук? — попита Лула.
Уместен въпрос. Отговорът бе малко неопределен.
— Имам два използвани чека, които искам да покажа на братовчедка си. Тя работи тук като касиер.
— Какво им е особеното на тези чекове?
— Имат нещо особено, но не знам какво е. — Подадох ги на Лула. — Ти какво мислиш?
— На мен ми изглеждат два най-обикновени шибани чека.
По обяд в банката имаше много хора, така че ни се наложи да се подредим на опашка пред гишето на Леона. Докато чакахме, хвърлих поглед към офиса на Шемпски. Вратата му бе отворена и се виждаше как той седи зад бюрото си и разговаря по телефона.
— Здрасти — каза Леона, когато стигнах до гишето. — Какво има?
— Искам да разгледаш един чек. — Подадох й чека на Маргарет. — Виждаш ли нещо необичайно в него?
Леона го огледа от двете страни.
— Не.
Подадох й чека на Фред за „Ар Джи Си“.
— Ами в този?
— Не.
— А в такъв случай да има нещо странно в сметките?
— Поне аз нищо не виждам — каза Леона. — Въведе информация в компютъра и сканира екрана. — По тази сметка на „Ар Джи Си“ парите се движат много бързо. Предполагам, че това е някаква малка ликвидна сметка на „Ар Джи Си“ на местно равнище.
— Защо мислиш така?
— „Ар Джи Си“ е най-големият извозвач на смет в нашия район, а тук не виждам голямо движение. Освен това и аз ползвам нейните услуги, а чековете ми се превеждат чрез „Ситибанк“. Когато работиш в банка, няма как да не забележиш тези неща.
— А чекът за телефонната компания?
Леона провери и него.
— Същата история. Моите чекове се превеждат чрез друга банка.
— Не е ли необичайно да насочваш клиентите към две различни банки?