Тя вдигна рамене.
— Не знам. Сигурно е в реда на нещата, щом тези две компании го правят.
Благодарих на Леона и прибрах чековете в чантата си. На излизане насмалко не се сблъсках с Шемпски.
— Хоп! — каза той и отскочи назад. — Не исках да те блъскам. Просто реших, че няма да е зле да ти се обадя и да те питам как върви работата.
— Добре — отговорих и му представих Лула. Реших, че му прави чест да си дава вид, че не забелязва оранжевата й коса. Както и това, че е пъхнала стокилограмовото си тяло в стегнати панталони девети размер, тениска „Чери Гарсия“ и яке от изкуствена кожа, украсено с розова лъвска грива.
— Какво стана с онзи чек? — попита Шемпски. — Разгадахте ли тайната му?
— Не сме, обаче отбелязахме известен напредък. Открих подобен чек, издаден за друга компания. Любопитното е, че и двата чека са били преведени тук.
— Защо да е любопитно?
Реших да не споделям всичко. Не исках да замесвам в тази работа Леона или Маргарет Бъргър.
— Моите чекове за тези компании се превеждат чрез други банки. Това не ти ли се струва странно?
— Съвсем не — усмихна се Шемпски. — Някои компании често си откриват при нас малки ликвидни местни сметки, но депозират голямата част от парите си другаде.
— Това май вече съм го чувала — вметна Лула.
— Другият чек у теб ли е? — попита Шемпски. — Ще ми го покажеш ли?
— Не, но благодаря за предложението.
— Много си деловита — каза Шемпски. — Според теб май всичко това има някаква връзка с изчезването на Фред.
— Допускам, че такава връзка съществува.
— Оттук къде ще отидеш?
— В „Ар Джи Си“. Искам да си изясня тази история със сметката. Бях решила да го направя още миналия петък, но пристигнах там, след като Липински се бе самоубил.
— Моментът май не е много подходящ за бизнес — каза Шемпски.
— Прав си.
Шемпски ме дари с дружеската усмивка на банкер и каза:
— Е, пожелавам ти късмет.
— Тя няма нужда от късмет — каза Лула. — Тя сама се оправя. Винаги постига целта си, не знам дали ме разбираш. Така добре си гледа работата, че сега кара порше. Познаваш ли други търсачи на съкровища, които да карат поршета?
— Колата всъщност е фирмена — поясних на Шемпски.
— Страхотна кола е — каза той. — Вчера те видях с нея.
В крайна сметка реших, че съм на път да открия нещо. Вече имах известна представа как може да се открие връзка между много от нещата. Тя все още не бе съвсем ясна, обаче даваше храна за размисъл. От „Клокнър“ завих по „Хамилтън“ и после пресякох „Саут Броуд“. Навлязох в промишлената зона и изпитах облекчение, когато не забелязах полицейски коли и не чух сирени. Днес нямаше човешки жертви. В паркинга на „Ар Джи Си“ нямаше боклукчийски камиони и не вонеше. Най-добро време за посещение на боклукчийска компания са обедните часове.
— Тук хората може би са малко чувствителни — предупредих Лула.
— Майната й на тяхната чувствителност — каза Лула. — Дано са се сетили да пребоядисат стените.
Офисът не изглеждаше току-що боядисан, но не бе и окървавен. На едно от бюрата зад преградата работеше човек. Бе слаб, с кафява коса, на четиридесетина години. Когато наближихме, вдигна глава от бюрото.
— Искам да оправя една сметка — казах. — По този въпрос говорихме с Лари, но така и не се направи нищо. Вие отскоро ли работите тук?
— Работя в офиса на „Камдън“. Тук само замествам. Казвам се Марк Стемпър.
— Мозъкът му по тази стена ли се беше полепил? — попита Лула. — Няма вид да е прясно боядисана. Как сте успели да я почистите? Никога не съм успявала да почистя кръвта от стени.
— Изми я екип от чистачи — каза Стемпър. — Нямам представа какво точно са използвали.
— Жалко. Ако знаех какъв препарат е, щях да си взема.
Той я погледна уморено.
— Често ли ви се налага да почиствате стените си от кръв?
— Е, не точно моите стени.
— Та във връзка с тази сметка… — започнах.
— На чие име е?
— Фред Шуц.
Човекът набра името на клавиатурата и поклати глава.
— Нямаме човек с такова име.
— Разбрах. — Обясних му проблема и му показах чека.
— Не използваме услугите на тази банка — каза той.
— Може би там имате втора сметка.
— Да — вметна Лула. — Местна ликвидна сметка.
— Не. Всичките ни офиси използуват само „Ситибанк“.
— Тогава как ще обясните този чек?
— Не знам как да го обясня.
— В тази служба само Марта Дийтър и Лари Липински ли работеха?
— В тази служба, да.
— Когато някой им изпрати по пощата плащането си за тримесечието, как се процедира?
— Обработва се тук. Въвежда се в системата и се депозира по сметката в „Ситибанк“.