— Много ви благодаря — казах. — Много ни помогнахте.
Тръгнахме си.
— Лично аз не разбрах с какво ти помогна — каза Лула. — Нищо не знаеше.
— Знаеше, че банката е объркана.
— Виждам, че това много те впечатлява.
— Докато разговарях с Шемпски, нещо ми дойде наум.
— Ще го споделиш ли с мен?
— Нека допуснем, че Лари Липински не е превеждал всички плащания. Че е задържал да речем десет на сто от тях за себе си и ги е депозирал другаде.
— Мислиш, че е завличал парите на „Ар Джи Си“, така ли? — каза Лула. — А след това дядо ти Фред е дошъл и е направил скандал. И заради това на Липински му се наложило да се отърве от Фред.
— Възможно е.
— Страхотна си — каза Лула. — Страхотно умно момиче си.
Стиснахме си ръцете.
Всъщност нещата изглеждаха по-сложни. Не ми се вярваше, че Фред можеше да е убит само заради това, че е вдигнал скандал заради обърканата си сметка. По-вероятно ми се струваше изчезването му да е свързано с разчлененото женско тяло. Продължавах да мисля, че тази жена може би е Лора Липински. Нещата някак си повече се връзваха. Допуснах и сценарий, при който Фред вижда как Липински оставя чувала за боклук в двора на компанията за търговия с недвижимо имущество. След това не знаех какво да мисля.
Тъкмо щяхме да влезем в колата, когато вратата на сградата се отвори, оттам се подаде Стемпър, махна ни и извика:
— Хей! Почакайте! В този чек има нещо, което ме смущава. Имате ли нещо против да си направя фотокопие?
Реших, че от това нищо няма да загубим, така че двете с Лула се върнахме в офиса и го изчакахме да включи фотокопирната машина.
— Този боклук никога не ще да работи — каза той. — Почакайте ме малко, докато му сменя хартията.
Половин час по-късно получих чека заедно с извинение.
— Съжалявам, че ви отнех толкова много време — каза той, — но може би си струва труда. Ще го изпратя в „Камдън“, за да видя какво мислят те по въпроса. Работата ми се вижда доста странна. Досега не бях попадал на такъв чек.
Върнахме се при поршето и потънахме в кожените седалки.
— Невероятна кола — каза Лула. — Чувствам се страхотно в нея.
Напълно я разбирах. Колата наистина бе фантастична. Когато шофираш такава кола, се чувстваш по-красива, по-сексапилна, по-смела и по-умна. Рейнджъра имаше право, когато говореше за нови хоризонти. Когато карах поршето, имах чувството, че пред мен наистина се разкриват нови хоризонти.
Потеглих по алеята, по която се излизаше от паркинга. Той бе ограден с вериги, неизползваните камиони бяха паркирани в задната му част, а предната се използваше от служителите и от действащите камиони. Към улицата водеше двойна порта. Вероятно през нощта я заключваха. През деня бе отворена. Бе достатъчно широка, за да се разминат два камиона.
Спрях до отворената врата, погледнах наляво и видях как първият боклукчийски камион се прибира. Беше гигантски. Боядисан в бяло и зелено великан, който разтърсваше земята. От него се разнасяше силна миризма на гнило, а отгоре му се спускаха чайки.
Камионът направи широк завой, за да влезе в паркинга, и Лула подскочи в седалката си.
— Божичко, та този не ни вижда! Завива така, сякаш пътят е само негов.
Опитах се да дам заден ход, но закъснях. Камионът ожули поршето, като одраска половината от обшивката му от фибростъкло. Натиснах клаксона. Шофьорът спря и ни погледна удивено.
Лула енергично изскочи от колата. Последвах я, като се измъкнах през нейната врата, тъй като моята бе затисната от чудовищния боклукчийски камион.
— Не ви видях, госпожа — каза шофьорът. — Разбрах, че сте тук, едва когато натиснахте клаксона.
— Това няма да те спаси! — изкрещя Лула. — Това е порше! Знаеш ли какви неща й се наложи да направи, за да й дадат това порше? А бе, още нищо не е направила, ама ако извади късмет, ще има доста неща да прави. Дано да е застраховано. — Лула се обърна към мен. — Трябва да провериш за застраховките. Това винаги е първото нещо, което трябва да се направи. Ти имаш ли застрахователна полица?
— Не знам. Предполагам, че всички тези неща трябва да са вътре.
— Аз ще ги донеса — каза Лула. — Просто не мога да повярвам, че такова нещо се случва на порше. — Наведе се, порови в жабката и след миг каза: — Май е това. — И ми подаде полицата. — Взех ти и чантичката. Сигурно ще ти се наложи да покажеш шофьорската си книжка.
— Май е най-добре да извикаме човека от офиса — каза шофьорът. — При нас той попълва тези хартии.
Реших, че това е добра идея. Замислих се дали няма да е добре да се измъкна незабелязано и да си купя еднопосочен билет до Рио де Жанейро. Не ми се искаше да давам обяснения на Рейнджъра.