— Знам — казах. — Точно затова мислех да те попитам дали искаш и днес да ми правиш компания.
— Не знам. С каква кола си? Да не си пак с буика?
— С беемве съм.
Лула изтърча до прозореца и надникна.
— Екстра работа. Готова съм.
Вини подаде глава от кабинета си и попита:
— Какво става?
— Стефани си има нова кола — каза Лула. — Ей я там, до тротоара.
— Някой да е чул да се говори нещо за „Фърст Трентън“? — попитах. — Да се чува нещо за нечисти дела там?
— По-добре попитай човечеца, с когото разговаряхме вчера — каза Лула. — Не си спомням как се казваше, но ми се стори симпатяга. Допускаш ли и на него да не му е чист косъмът?
— Вече е трудно да разбереш кой какъв е — отговорих. Помислих си, че за Шемпски нечистите дела щяха да са по-скоро достижение.
— Откъде имаш тази кола? — попита Вини.
— Фирмена е. Сега работя с Рейнджъра.
На лицето на Вини се появи широка мазна усмивка.
— Рейнджъра ти е дал колата, тъй ли? С какво се занимаваш при него? Сигурно с нещо хубаво, щом ти е дал такава кола.
— Попитай него, ако искаш — отговорих.
— Добре, ще го попитам. Когато реша, че не ми се живее повече.
— Има ли нови непесета? — попитах Кони.
— Вчера изникнаха двама, ама са дребосъци. Реших, че едва ли ще искаш да се занимаваш с тях. Като те гледам, сега си имаш доста работа.
— Какви са?
— Единия го хванали да краде в магазин, другият бие жена си.
— Ще се заемем с този, който бие жена си — каза Лула. — Не ни е приятно, когато такива побойници остават безнаказани. На такива поборници им осигуряваме специално обслужване.
Взех папката от Кони и я прелистих. Кениън Лали. Двадесет и осем годишен. Безработен. Отдавна биел съпругата си. Две присъди за шофиране в пияно състояние. Живее в общинско жилище. Не се споменаваше някога да е стрелял по търсачи на съкровища.
— Добре — казах. — Взимаме този.
— Чудесно! — рече Лула. — Ще го размажа като дървеница.
— Никакви размазвания няма да има. Никакво прибягване до сила, ако не е необходимо.
— Ако не е необходимо, не възразявам — каза Лула. — Обаче ако се окаже необходимо, това е друга работа, нали?
— Такава необходимост няма да възникне.
— Само вече не ги съдирай от бой, моля те, както направи с компютърния гений — каза Вини. — Ако трябва, ритай ги по бъбреците, там не остават белези.
— Сигурно е страхотна работа да имаш такава роднина — каза Лула на Вини.
Кони попълни разрешителното ми за арест и ми даде папката.
Прибрах ги в чантата и я преметнах през рамо.
— Довиждане.
— Довиждане. И се пази от боклукчийски камиони — каза Кони.
Изключих алармата и с Лула се качихме в беемвето.
— Бива си я — каза Лула. — На голяма жена като мен точно такава кола й трябва. Много ми се иска да узная откъде взима Рейнджъра всички тези коли. Я виж, сребърна лентичка с цифри. Това е регистрационният номер. Значи поне теоретически тази кола не е крадена.
Поне теоретически. Рейнджъра вероятно закупуваше такива лентички на едро. Набрах номера на Морели от телефона на колата и след шест сигнала чух включването на телефонния му секретар. Оставих му съобщение и се опитах да се свържа по пейджъра.
— Не че ми е работа, обаче какво става между теб и Морели? — попита Лула. — Когато се изнесе от тях, реших, че сте скъсали.
— Историята е много сложна.
— Проблемът ти е, че все си имаш вземане-даване с мъже, които в леглото много ги бива, ама за венчило хич не ги търси.
Телефонът иззвъня и включих микрофона.
— Чий е този номер? — попита Морели.
— Новият телефонен номер на колата ми.
— На буика ли?
— Не.
Мълчание.
— Каква кола е този път? — най-сетне попита той.
— Беемве.
— Има ли регистрационен номер?
— Да.
— Фалшив ли е?
— Не изглежда фалшив.
— Това ще се зачете от съда.
— Да си чул нещо за Марк Стемпър?
— Не. Вероятно в момента играе карти с дядо ти Фред.
— А за Лора Липински?
— Изчезнала от лицето на света. Напуснала дома си в четвъртъка преди дядо ти да изчезне.
Много подходящо време, за да те нарежат на парчета и да те натикат в чувал за боклук.
— Благодаря ти. Това ми е достатъчно.
Влязох в паркинга на „Гранд Юниън“ и отидох до края на търговската алея. Там, където се намираше банката. Паркирах на безопасно разстояние от останалите автомобили, излязох от колата и включих алармата.
— Искаш ли да остана в колата и да следя дали някой не се мотае наоколо с бомба на задната седалка и да търси място, където да я лепне? — попита Лула.
— Не е необходимо. Рейнджъра каза, че колата има специални сензори.
— Рейнджъра ти е дал кола със сензори за бомби, така ли? Че то и шефът на ЦРУ няма кола със сензори за бомби. Чух, че си проверявал колата с пръчка със закрепено огледалце.