От „Нотингам“ продължихме по „Гринууд“, после завихме надясно и прекосихме железопътната линия. Субсидираните от общината на Трентън жилища винаги ми напомняха военнопленнически лагер. А и в редица отношения те наистина представляваха военнопленнически лагер. Признавам обаче, че не са най-лошите, които съм виждала. Бяха за предпочитане пред жилищата на улица „Старк“. Предполагам, че са били проектирани като къщи с дворове, но на практика се бяха получили бункери от цимент и тухли върху трамбована пръст. Ако трябваше да характеризирам квартала само с една-единствена дума, щях да кажа, че е унил.
— Ние сме за следващата сграда — каза Лула. — Апартамент 4 B.
Паркирах зад ъгъла, за да не ни забележи Лали. Огледах още веднъж снимката му.
— Това с бронежилетката добре си го измислила — каза Лула. — Може да свърши работа при посрещането.
Небето бе сиво и вятърът брулеше дворовете. На улицата бяха паркирани няколко коли, но нямаше признаци на живот. Нямаше кучета, нямаше деца, нямаше минувачи. Сякаш призрачен град, проектиран от Хитлер.
С Лула отидохме до апартамент 4 B и позвънихме.
Кениън Лали отвори. Беше висок колкото мен, отпуснат, с провиснали джинси и риза — грейка. Небръснат и с чорлава коса. Наистина приличаше на човек, който бие жени.
— Хм — каза Лула, когато го видя.
— Нищо не купувам — каза Лали и хлопна вратата.
— Много мразя да ме посрещат така — рече Лула. Позвъних отново, но никой не отговори.
— Отваряй! — изкрещя Лула. — Служители на съда сме. Отвори вратата!
— Еби си майката — изкрещя Лали отвътре.
— Ама аз какво съм седнала да се разправям с тоя? — рече Лула, ритна вратата и тя се отвори.
Замръзнахме от изненада. Не бяхме очаквали да се отвори.
— Държавно строителство — коментира Лула и поклати глава. — Наистина ли се учудваш?
— Ще ми платите за това — каза Лали.
Лула бе застанала пред него с ръце, пъхнати в джобовете на якето си.
— И как ще ме накараш да ти платя? Като си такъв юнак, можеш ли да ме надвиеш?
Лали се хвърли върху нея. Тя протегна ръка, докосна гърдите му и той се свлече като чувал с картофи.
— Най-бързодействащото електрошоково устройство в източната част на страната — каза Лула. — Хоп, я го виж. Май, без да искам, го ритнах.
Щракнах белезници на Лали и проверих дали диша.
— Понякога съм толкова разсеяна… — каза Лула. — Май неволно пак го сритах. — Наведе се над Лали с устройството в ръка. — Искаш ли да го накарам да подскочи?
— Не, моля те! Никакви подскачания!
Глава 14
След петнадесетина минути Лали отвори очи и пръстите му започнаха да потрепват. Реших, че може да мине още доста време, преди да е в състояние да се движи самостоятелно.
— Трябва да се занимаваш с фитнес — каза му Лула. — И да откажеш бирата. Хич не си във форма. Само веднъж те сгрях, и я се виж на какво заприлича. Не бях виждала толкова кекав човек — така да се размекне от едно нищо и никакво шокче.
Подадох на Лула ключовете на колата.
— Докарай колата, за да не му се налага да се движи много-много.
— Може повече да не ме видиш — каза Лула.
— Рейнджъра ще те открие.
— Дано. Това ще е най-веселата част — отвърна Лула. След пет минути се върна и каза: — Няма я.
— Какво?
— Колата. Колата я няма.
— Как така да я няма?
— Какво не ти е ясно? — попита Лула.
— Да не искаш да кажеш, че са я откраднали?
— Точно това искам да кажа. Откраднали са я.
Сърцето ми се сви. Не исках да повярвам на ушите си.
— Как са могли да я откраднат? Не чухме алармата.
— Алармата сигурно се е включила, след като влязохме тук. Разстоянието не е малко, а и вятърът духа в обратна посока. Виждам, че си разбират от работата. Да ти кажа правичката, изненадана съм. Мислех си, че в този квартал, като видят хубава кола, ще решат, че е на наркодилър. А пък кражбата на кола на наркодилър не удължава живота. Сигурно тези момчета не са си изпълнили дневния план. Когато пристигнах, платформата с колата тъкмо завиваше на две преки от мен. Сигурно са местни.
— И сега какво да кажа на Рейнджъра?
— Ще му кажеш, че за него има и добра новина. Оставили са му номерата. — Лула ми подаде две номера. — Явно не им е трябвал и регистрационният номер, защото и него са оставили. Май са го свалили с ацетиленова горелка. — Подаде ми малко парче овъглена материя от таблото, върху която се бе запазила металната пластинка.