— След шока има ли проблеми?
— Е, не бих казала, че е най-щастливият човек на света, но иначе нищо му няма. Виждам, че имаш нова кола.
— Взех я на заем. Днес ще поработя като шофьор. Ще оставя черната кола тук и ще взема буика. В него се чувствам по-сигурна.
Майка ми излезе от кухнята и попита:
— Каква е тази шофьорска работа?
— Нищо особено. Просто ще закарам един човек до летището.
— Чудесно — каза мама. — Ще вземеш и баба си.
— Не мога!
Майка ми ме улови за ръката, отведе ме в кухнята и продължи обясненията си тихичко:
— Ако ще и папата да возиш, баба ти ще дойде с теб. Ако вземе да се озъби на баща ти, когато се върне, той ще я подгони с кухненския нож. Ако не искаш повече кръв по ръцете си, ще изпълниш задълженията си на добра внучка и ще отведеш баба си извън този дом за няколко часа, докато обстановката се успокои. И без това всичко стана по твоя вина. — Майка ми метна поредната риза на дъската за гладене и грабна ютията. — И я ми кажи: защо на хорските дъщери не им устройват престрелки по пожарните площадки? Телефонът цяла сутрин звъни. Какво да кажа на хората? Как да им обясня тези чудесии?
— Ами кажи им простичко, че съм търсела дядо Фред и нещата са се объркали.
Майка ми размаха ютията.
— Ако този човек вече не е мъртъв, лично ще го убия.
Лошо. Мама действително изглеждаше малко потисната.
— Добре, добре — съгласих се. — Ще взема баба.
Всъщност това не бе лоша идея. Не ми се вярваше извратеният шейх да започне отново да си показва оная работа пред баба.
— Много жалко, че не можем да се повозим в тази хубава черна кола — каза баба. — На такава кола повече й отива шофьор.
— Не искам да рискувам — казах й. — Не искам нищо да се случи на тази черна кола. Искам да я видя заключена в гаража, за да съм спокойна.
Натоварих баба в буика, дадох заден ход и го изкарах на улицата. След това внимателно вкарах линкълна в гаража и заключих вратата.
Пътуването до посочения от Танка адрес ми отне точно тридесет и пет минути. Намираше се в квартал, пълен със скъпи къщи с дворове от по един-два хектара. Повечето къщи бяха скрити зад високи огради, зад които се виждаха огромни дървета. Натиснах копчето на домофона и съобщих името си. Порталът се отвори и след малко спрях колата пред къщата.
— Мястото ми харесва, обаче до такива къщи на Вси светии трудно стигат дечица — каза баба.
Казах й да не мърда от колата и отидох до вратата. Тя се отвори и от нея се подаде Ахмед и се намръщи.
— Пак ли си ти! Какво правиш тук?
— Аз съм шофьорът ти. Реших да те изненадам.
Той погледна буика.
— А това какво е?
— Буик.
— В него има някаква бабичка.
— Това е баба ми.
— Няма да го бъде. Няма да дойда с теб. Некомпетентна си.
Прегърнах го и го придърпах към себе си.
— Чуй ме хубавичко. Последните ми два дни бяха много тежки — казах му съзаклятнически. — Не съм добре с нервите. Така че ще е най-добре да се качиш в колата, без да вдигаш много шум. Иначе ще се наложи да те застрелям.
— Няма да посмееш.
— Ами дай да проверим.
Зад Ахмед бе застанал един мъж. Държеше два куфара и сякаш се чувстваше неловко.
— Сложете ги в багажника — казах му.
На вратата се появи жена.
— Коя е тази жена? — попитах момчето.
— Леля ми.
— Усмихни й се, махни й с ръка за довиждане и се качвай в колата.
Той въздъхна и й махна с ръка. И аз й махнах. Въобще, всички се размахахме. После потеглих.
— Поначало трябваше да дойдем с черната кола, но напоследък на Стефани не й върви с колите — каза баба на Ахмед.
— Без майтап? — каза момчето.
— За тази кола обаче няма защо да се безпокоиш — продължи баба. — Тази досега я държахме заключена в гаража, за да не й сложат бомба. И да чукам на дърво, още не е избухвала.
Продължих по автострада 1, стигнах до Ню Брънзуик и излязох на платената автострада. Оттам завих на север и благодарих на съдбата, че пътникът ми все още е напълно облечен, а баба е заспала със затворена уста.
— Изненадан съм, че все още те държат в тази компания — каза Ахмед. — Ако аз бях твой работодател, отдавна да съм те изгонил.
Не му обърнах внимание и включих радиото. Той се приведе към мен.
— Може би кадърните хора трудно биха се навили на слугинска работа като твоята.
Стрелнах го с поглед в огледалото.
— Ако си покажеш циците, ще ти дам пет долара.
Въздъхнах и засилих звука.
Той се отпусна в седалката и изкрещя:
— Скучно ми е! И тази музика е тъпа!
— Жаден ли си?
— Да.
— Искаш ли да спрем някъде да изпиеш една кола?
— Искам!
— Искаш, ама няма да го бъде.
— Жалко.
Бях включила мобифона в гнездото на запалката и за моя изненада той запищя. Беше Бригс.