Посегнах да я докосна по лицето. Ръката ми беше изплескана с кал и засъхнала кръв. Тя я видя и се дръпна. Избърсах мръсотията и сложих длан върху нейната ръка.
— Всичко е наред — уверих я.
Тя тъжно ми се усмихна.
Погледнах Мики.
— Работим по въпроса.
— И? — настоя да разбере той.
Свих рамене.
— Трудно е, нали разбираш. Някой път, когато съм край нея, единственото, за което си спомня, е кръв и трупове…
— Трябва да я накараш тя да те търси, Конър — изсумтя Мики.
— Лесно е да се каже.
— И заслужава ли си поне усилието?
В главата ми изникна образът й: стройна, но силна и целеустремена, как изстрелва стрелите си в сребърни линии над поляната.
— О, да — уверих го.
— Как беше онова, дето Ямашита все ти го казва? Сещаш ли се… дръж се или как беше там?
— Гамбате — напомних му.
— Аха — Мики кимна. — Окей, в такъв случай — гамбате.
Възрастните се бяха събрали в полукръг и разговаряха, като държаха децата под око. Ние с Мики се присъединихме към тях.
— Още не съм разбрала защо за бога трябваше да се качвате на онази планина вие двамата — каза ни майка. След смъртта на татко беше станала на вейка. Вече се бе посъвзела, но с напредването на възрастта ставаше все по-крехка, като птичка. Седеше, сгушена в якето си, и ми се струваше по-дребна отпреди. Но засега беше жизнена.
Мики не й разказваше много за работата си — за жена, преживяла толкова много, тя беше забележително наивна.
— Ами… — започна той разсъдливо — както казах на онези момчета от отдела за вътрешно разследване, тогава това ни се стори разумна идея.
Съпругата на Мики, Дирдри, изсумтя и стана да се погрижи за децата. Всеки момент някое можеше да излети от люлката. Щом аз го усещах, усещаше го и Ди.
Кимнах в подкрепа на Мики и потвърдих:
— Трябваше да сме там, мамо.
Което я накара този път тя да изсумти неодобрително.
Мики се загледа към детската площадка, където Дирдри засилваше люлката на сина им Том все по-високо и по-високо. В юрната част на дъгата Том изпадаше за малко в безтегловност и изкрещяваше възторжено, преди да полети обратно, останал без дъх. Когато си хлапе, опасността е само един къс миг на люлката, която е здраво закрепена.
От онова, което бе успял да сглоби малко по малко — Чарли Уилкокс бе тръшнал слушалката на Мики и това бе най-любезната му реакция, — брат ми бе научил, че срещу Ву няма да се предприемат никакви подвеждания под отговорност и т.н. Ву все още си беше в консулския отдел.
— Дипломатически имунитет, брат ми — обясни ми той и ми намигна.
— Не мога да разбера как китайците сами не са го отзовали, след като са научили за…
— А кой ти каза, че някога ще научат? — Той ме погледна лукаво.
— Не те разбирам, Мик.
— Не ме разбираш, а? — Брат ми изрови дупка в пясъка с палеца на крака си. По плажовете на Лонг Айланд в белия пясък са смесени и тъмновиолетови песъчинки — малки парченца мидени черупки, от които преди столетия индианците са правили нанизи.
— Най-добрите шпиони са тези, които вече си разкрил — доверително ми съобщи той. — И тези, които са си твои, естествено…
— Но той е убиец — възразих аз.
Мики сви рамене.
— Доколкото схванах, федералните са го държали под око от доста време. Знаели са, че си е изцапал ръчичките в Тибет. И са искали да го вербуват. Само че преките им доказателства били малко неубедителни, а Ву е много ловък тип. Така стигнали до убеждението, че трябва малко да го подтикнат да направи нещо.
— Провокация?
Мики зари дупката и започна да рови следваща.
— В разузнаването имат по-различни правила. Освен това не са искали да го вкарват в съда, а само да има с какво да го изнудват. С две думи, трябвал им е като двоен агент.
— И са го подтикнали да убие хора? — Струваше ми се невъзможно.
Мики се изсмя, но не му беше весело.
— Мисля, че просто са изпуснали контрола върху нещата, Конър. Значи, организирали са документите да попаднат у Ким, за когото са знаели, че ще започне журналистическо разследване. Само че когато Кита разбрал за случилото се, превъртял от страх. Не заради инката — той знаел, че документите, които неблагоразумно бил запазил, ще уличат Ву в контрабанда на културни ценности. Така че Кита бил принуден да се свърже с Ву и да поиска от него помощ да си върне нещата.