— Това ме подсеща… Как се развиват нещата с онази следа от дома на Сакура?
Свих рамене.
— Ами… видях се с учителката на Сакура по калиграфия. Опитах се да разбера дали думата шумпу е от някакво значение. — Все още виждах в мислите си дребничката сенсей по шодо. Седеше тъжна като стара жена, видяла край нея да си отиват много хора. Отговори апатично на онези въпроси, на които имаше отговор. Смелите мазки на четката й нямаха нищо общо с физическото й присъствие. Беше крехка, а присъствието й в тишината на студиото можеше да се сравни с бавно избледняващ призрак. Нищо от онова, което ми каза, като че ли не хвърляше светлина върху последното написано от Сакура. Сумирах резултата за Мики и Арт: — Продължавам в същия дух.
— И ние движим нещата от нашата страна — съобщи Арт.
— На онзи от Бруклин — Страковски — му се иска да ни държи на къса каишка. — Усмихна се. — С което нашата гениалност не може да се примири.
— Това е най-малкото, което може да се каже — отговорих.
— Умира от яд, че трябва да ни използва — изсумтя Мики. Прав беше за Страковски — нали самият той щеше да се побърка, ако ролите им бяха разменени.
— Нищо ли не ни казва калиграфията? — попита ме Арт. Свих рамене. — Разровихме се из живота на жертвата — продължи той. — Бизнесът му…
— Ето, затова сме нужни на Страковски. Сакура е работил в Манхатън. И можем да се поинтересуваме какво става там.
Тонът на Мики издаваше, че са напипали нещо.
— И? — подканих го.
— Има там нещо гнило — обясни Мики и погледна Арт за потвърждение.
— О, да.
— Какво по точно? — попитах. Бях свикнал с това. Двамата мислеха линейно. Бяха методични и нищо не можеше да им попречи от точка А да отидат в точка В и от там в точка С. И говореха по същия начин, по който разследваха всеки случай: парче по парче.
— Повечето убийства — обясни Арт, докато се отдалечавахме от стрелбището — стават от любов или заради пари.
— Чувства или финанси — сметна за необходимо да поясни брат ми.
— Личният живот на Сакура изглежда достатъчно стабилен. Проверихме обичайните неща: любовници, служебни връзки, разстроен брак. Нищо… — В гласа на Арт звучеше съжаление.
Мики отвори багажника на колата. Прибраха пистолетите в малки кутии и ги заключиха. Знаех, че Мики носи на глезена си автоматичен пистолет 32-ри калибър. Да излезеш в един чудесен пролетен ден в предградията въоръжен ми се струваше доста параноично. От друга страна, Едуард Сакура бе приключил живота си с пръснат мозък точно сред префиненото благоденствие на богаташки бруклински квартал. Полицаите виждат нещата по-различно от нас. И не без причина.
Седнахме в колата и Мики продължи:
— С две думи, продължаваме с проверките, но като че ли не става дума за престъпление от страст.
Облегнах се на задната седалка. Арт се извърна, за да ме вижда, докато говори.
— В един момент от живота си Сакура е бил затънал до гуша в сделки от най-различен вид. Бил е специалист в шоубизнеса.
— Агент? — предположих.
Арт помисли, после каза:
— Не точно. По-скоро е уреждал сделки, бил е посредник, брокер на сделки.
— Срещу определена цена — уточни брат ми.
— Добре де, какво отношение има това? Каква е връзката с убийството?
— Още не сме сигурни — призна Арт. — В последно време се оттеглил, но не изцяло. Прекарвал повечето си време, като се занимавал с калиграфия. Консултирал търговци на изкуство. Но някои неща…
— Например? — подканих го.
— Сакура е поддържал връзки с азиатци — започна Мики.
— Мик — напомних му, — той е второ поколение американец от японски произход. Азиатските му връзки са били баба му и дядо му.
Мик ме погледна сърдито през рамо, после пак се обърна напред.
— Конър, знаеш ли… не съм чак такъв глупак. Искам да кажа, че през годините Сакура е подготвял сделки на най-различни нива. Някои от тях са били големи, други — нищо особено. И не се съмнявам, че в много случаи е имало хора от чужбина, които са искали да се включат по незаконен начин в този, бизнес.
— Киноиндустрията е мечтата на перача на пари — поясни Арт. — Доколкото ни е известно, Сакура е разговарял с най-различни хора, които по всякакви начини са търсели възможност да станат част от играта. С някои от тях е установявал делови отношения. На други е отказвал. Онова, което трябва да се запитаме, е имало ли е в миналото сделка, която не се е осъществила. Защото това може да е довело до загуба на пари. Или до засегнати чувства.