Той се приближава с плъзгащата си се походка до мен. Лицето му е леко влажно, което сигурно има някакво отношение към физическите усилия, но екипът му е безукорен, а дишането му не е учестено. Поне един от трениращите се е превил в ъгъла на две от мускулно схващане.
Ямашита доволно оглежда групата и ми казва:
— Сега вече сме готови да потренираме сериозно.
Леко се усмихвам.
— С какво да продължа?
— Днес те чакат други задачи, професоре. Брат ти иска да му се обадиш. А и да не забравяме нуждите на Ринпоче. Поемам класа от тук нататък. Можеш да тръгваш.
В известен смисъл изпитвам някакво облекчение. Мики се нуждае от мен. Но съм раздвоен. Ямашита не пропуска да усети, това и вдига ръка:
— Нужен си ми тук, Бърк. Но в този момент други хора се нуждаят от теб повече. Върни се утре сутринта. Те имат много да учат. — И без да чака моето потвърждение, мнение или съгласие, се отдалечава, сигурен, че ще се подчиня.
Преобличам се, обаждам се по телефона на брат ми и излизам от дожото. Отсечените команди на Ямашита се чуват чак на улицата. Минувачите предпазливо поглеждат стените на сградата — предполагам, се опасяват, че отвътре могат да изскочат на воля диви зверове. Намествам ремъка на сака на рамото си и тръгвам за срещата с Мики.
Може и да сме тръгнали по различни пътища в живота, но имаме и доста общи неща. Едно от тях е, че и двамата живеем в свят, потънал в хартия. Когато Арт ме въвежда в заседателната зала, Мики се залавя да вади папки и да ги подрежда на дългата маса.
— Поинтересувахме се от името и адреса, на който Сакура е изпратил пакета. Не сме били единствените.
Изважда снимките.
И друг път съм разглеждал снимки от местопрестъпления и никога не ми е било приятно. Тези са запечатали тялото на възрастен мъж на пода, гъстата черна кръв под него. Пръснатите навсякъде листа — на масата, до която е издъхнал, по пода. Един дори е на лицето му — залепнал за кръвта.
Мики взе един лист и започна да чете.
— Камерън Ходингтън или „Капи“ за приятелите си. На седемдесет и шест. Професор по изтокознание в Университета Джорджия. Чувал ли си за него?
— Си Джи Ходингтън, разбира се — казах. — Държах изпити по негови учебници в колежа. — Имах смътен спомен за стари статии в „Monumenta Nipponica“. — Мислех, че е починал.
— Вече е. — Мики прави гримаса. — Бил е в творчески отпуск, за да напише книга. От години е имал бунгало в планината. Намерили са го там.
— Намерили?
— Обадихме се на служебния му номер — обясни Арт. — Оставихме на запис молба да се свърже с нас. Накрая говорихме със секретарката на катедрата. Тя ни обясни къде бил и спомена, че не отговарял на телефона си там. Така че се свързах с местните полицаи.
Посочих снимките.
— Какво е станало? Обир?
Той мрачно поклати глава.
— Не. Там не е имало нищо ценно. Освен колата, но не са я пипнали.
Погледнах снимките по-внимателно.
— Всичката тази хартия…
Мики сви рамене.
— Вратата на бунгалото е била оставена отворена. Това е резултат отчасти на вятъра в планините. Но предполагам и че някой е търсил нещо.
Отново погледнах снимките.
— Рана от нож?
Двамата детективи се спогледаха. Арт изви изразително вежди.
— Добро предположение, но не — изглежда, е гарота. С някаква жица. Каквото и да е било, още не е открито.
— Нещо друго?
— Нищо. Няма отпечатъци, които да може да се използват. Мястото е доста усамотено. Никой не е забелязал нищо. Убиецът е дошъл и си е отишъл с кола, без някой да го види. Щатската полиция продължава да разследва.
— И как ни помага всичко това? — попитах.
Арт сви рамене.
— Убитият е бил експерт по древни японски ръкописи. Не ми стана много ясно какви точно. Сертификати… нещо подобно.
— Аха — потвърдих аз. — Виждал съм много такива. В бойните изкуства се наричат инка. — Взрях се отблизо в снимките от бунгалото. Можеше да се види, че на много от тях има японски йероглифи.
— Така… — обади се Мики. — Значи събрахме две и две. Сакура е правил нещо с някакъв ръкопис. Онзи, дето му е бил ядосан, го е търсил. Доказателство — „Федекс“. — Той посочи тялото на Ходингтън, залепнало за пода със собствената си кръв. — Някой търси нещо. И му трябва толкова много, че не се колебае да убие, за да го намери.
— Какво е открила полицията на Джорджия на местопрестъплението? — Не ми бе за пръв път да използвам тази терминология, поне знам достатъчно, за да задавам смислени въпроси.