Макар да унищожаваше салатата си с цялото си усърдие, тя все пак успя да ми отговори:
— Мисля, че за жените е истинско предизвикателство да можеш да се самоопределиш така, както го искаш. Не знам дали можеш да ме разбереш… Прекарах години, като мислех за себе си като партньор на друг. И когато останах сама, трябваше някак да запълня тази голяма дупка.
— А той как го понесе? Говоря за мъжа, с когото… — Замълчах, понеже не можах да измисля как да формулирам въпроса си.
— С когото съм живяла ли? — довърши вместо мен тя. — Той не е лош човек. Малко е погълнат от себе си. И не бих казала, че е напълно излекуван от напускането ми.
— А ти?
— Поредната трудност в живота, Бърк. — Тя вирна брадичка.
— Аха… — казах и превключих на салатата си.
Мълчанието можеше да се затегне, но Сара реши да продължи:
— Окей, може би за теб не би било проблем. Но за мен… Бях съвсем сама… — Тя се усмихна замислено. — Знаеш ли, Бърк, трудно ми е да си представя, че работиш в колеж.
Замислих се за работата си в университета и колко все по-отдалечена от важните неща в живота ми ми се струва.
— Ти не си сама — казах.
— Не съм, разбира се… Травис ми разказа за дожото на Ямашита и как то е най-доброто за елитните курсисти…
— Травис? Старк? Виждате се в „Дарма център“ ли?
Тя сведе поглед за момент.
— Той прекарва доста време там. Отседнал е на етажа за гости. Понякога слиза да погледа кюдо.
Беше с блузка с отворена яка. Имаше елегантна шия и забелязах кожата й леко да поруменява. Сметнах, че може да е от виното. Но нямах никакво желание да обсъждам Старк, а тя като че ли нямаше нищо против да сменим темата.
— Говорехме за теб — напомних.
Сервитьорът донесе поръчката ни и известно време — докато си сервирахме и си подавахме това-онова — мълчахме. В един момент пръстите ни се докоснаха и се усмихнах в кафявите й очи. Тя отговори на усмивката ми, но продължи да се старае над пържолата.
— Както и да е — продължи, — работата не е лоша, но не е нищо повече от работа.
— Ако ти доставяше удоволствие — отбелязах, — едва ли щяха да ти плащат.
— Но знаеш ли, не ми е сърцето там. Искам да кажа, че… че в живота трябва да има нещо повече… трябва да получаваш повече от просто… това.
Кимнах. Всеки ден, когато вземах меча, си казвах същото. И това ме кара да се връщам в дожото на Ямашита.
— Там, в Калифорния, може да се занимаваш и с най-екзотичните дисциплини. Известно време посветих на йога и медитация. След като се прибрах тук, чух от един приятел на приятел за стрелбата с лък. Някой си изучавал хореография в Нюйоркския университет и покрай това се заинтересувал от азиатски изпълнителски изкуства. Така че един ден отидох да погледам. И… и ми хареса.
— Какво ти хареса?
Тя вдигна поглед към тавана.
— Амии… хареса ми ритъмът. — Каза го бавно и замислено. — Усещането за спокойствие и усамотеност. В това изкуство има грациозност. Опитвал ли си да стреляш с лък? — Поклатих глава отрицателно. — Наистина не е леко. А това е следващото, което ми харесва. Когато се вглъбиш в нещо, то постепенно се превръща в част от теб.
Усмихнах се одобрително — това беше ехо на нещата, за които си мислех от години.
Сара изглеждаше изненадана, че е казала толкова много, и ловко насочи разговора към мен. Разказах й малко за Ямашита и за работата ми в университета. Тя си поръча десерт, разбира се, а аз я наблюдавах и се питах кой от двама ни се наслаждава на яденето повече. Без да навлизам в подробности, й казах и за случая, с който се занимавах.
— Странна смесица, Бърк. Мислил ли си, че някога ще се занимаваш с всичко това? — Погледна ме заинтригувано и подпря брадичката си с ръце. Очите й бяха ясни и големи.
Замислих се за онова, което си бях представял: живот, свързан с науката, заобиколен от книги. Преподавателска работа. Но в главата ми постоянно изникваше образът на Ходингтън и неподвижното му тяло в пълната с книги стая.
— Не — признах със съжаление, — не мисля, че някога съм си представял всичко това.
Тя се пресегна и докосна ръката ми. Нейната беше малка и нежна, и топла.
— Животът е пълен с изненади, нали, Конър?
Поседяхме още малко, за кафето. Наблюдавах я как отпива и изведнъж се усмихнах доволно.
— Обзалагам се, че знам какво ти харесва в кюдо!