— Така ли? — каза тя и косата й се плъзна от едната й страна, когато наклони глава в очакване.
— Разбира се — уверих я. — Обзалагам се, че ти харесва, когато стрелата попадне в мишената.
Сара Клайн повдигна вежди.
— Може би.
И се усмихна.
Изпратих я до апартамента й в Челси, Не ме покани да се кача. И аз не намекнах. Но й казах, че бих искал да се видим пак и че според мен ни свързват много общи неща.
— Е, тепърва ще видим — отговори тя и ъгълчетата на устата й развеселено потрепнаха. — Белите й зъби блеснаха в нощта и тя ми махна за сбогом.
Усмихвах се по целия път до Бруклин.
11.
Борба
На следващата сутрин отидох да видя тибетския приятел на Ямашита. Смяната на ритъма ми дойде добре. Бях спал лошо и бях сънувал някакви объркани сънища за калиграфията. След това прекарах ранните утринни часове в ролята на чучело за Ямашита, който демонстрираше ефектни хвърляния на дъсчения под. На рамото ми имаше ожулено от шева на екипировката ми място в резултат на безбройните кълбета напред. Но понеже същата сутрин бях видял няколко от новите момчета да разтриват раменете си с гримаса, стиснах зъби и се престорих, че не се е случило нищо особено. За ирландеца най-доброто обезболяващо е гордостта.
Вървях през гъстите потоци градски труженици. С отработена безгрижност те се движеха с решителни бързи крачки по отъпканите маршрути, свели проблема за пътуването между центъра и предградията до простото уравнение за изминатото за определено време и с определена скорост разстояние. Вървях по тротоара разпуснат и изключил за останалия свят, а хората ме заобикаляха като вода. И въздухът беше влажен — облачната покривка се бе наместила в пространството между небостъргачите и горните етажи на града бяха погълнати от мъглата.
„Дарма център“ се помещава в триетажна тухлена сграда в Манхатън, дарена от ексцентричен почитател и превърната в културен ресурс на будизма. На няколко преки от нея има зала за бойни изкуства от същия тип. Вътрешното й разпределение е същото и в нея се разполага едно от най-престижните дожо за кендо в цял Ню Йорк. Но фокусът в ДЦ, както го наричаха хората, беше основно върху тибетския будизъм и медитация.
Във фоайето ме посрещна висок млад мъж с коса, вързана на дълга опашка — явно отговаряше за вратата. Човек можеше да си помисли, че очакват всеки момент да се появи Буда. Интересът на младежа обаче очевидно бе ориентиран по-практично. Беше вежлив, но не ме изпусна от поглед, докато се обаждаше на някого по телефона.
Както и да е, когато съмненията от мен отпаднаха, ме съпроводиха по един коридор до някакъв офис. Минах покрай стени, покрити с тибетски репрезентации на Големия град. От дискретно разположени високоговорители се разнасяше монотонен гъгнив тибетски припев. На плакат на стената имаше калиграфия с прословутото „Ом Мани Падне Ом“. До вратата на офиса бе монтирано молитвено колело8. Всеки влизащ можеше да го завърти.
Беше странно да видя монах с роба, седнал в офис зад компютър, но точно така изглеждаше секретарят на Чангпа. Погледна ме късогледо иззад очила с тежки тъмни рамки. Огледах се — очаквах Травис Старк и армия телохранители да ме притиснат до стената и да ме обискират, — но в офиса цареше мир и спокойствие. И обезпокоително безгрижие от гледна точка на мерките за сигурност. Тогава се сетих, че Старк в момента тренира с Ямашита. Признах пред себе си, че учителят ми премисля нещата с ходове напред, но едновременно с това съжалявах, че не ме бе посветил в подробностите на плана си: той беше организирал посещението ми при Чангпа по време на отсъствието на Травис, с което и двамата ученици можеха да се възползват от двама различни учители с минимум напрежение помежду им.
Представих се. Ринпоче чу гласа ми и излезе от вътрешния офис широко усмихнат.
— Доктор Бърк — каза той и стисна топло ръката ми. — Много се радвам да ви видя. — Покани ме в кабинета си с добре отработен жест: в края на краищата все пак бе човек, свикнал да се занимава с хора. — Чай? — предложи ми и помощникът му кимна и изчезна, вероятно да надзирава кипването на водата в чайника.
Когато останахме сами, гласът на ламата стана по-тих и по-доверителен.
— Благодаря ви, че се отзовахте.
— Това е най-малкото, което мога да направя за Ямашита. Сенсей много ви обича.
Думите ми го накараха да се поусмихне.
— Вашият учител е добър човек. Но мисля, че уроците му понякога са сурови… по много начини.
8
Тибетските молитвени колела са устройства за разпространяване на духовно блаженство. Слоеве тънка хартия, върху които на санскрит или тибетско писмо са напечатани много копия на мантрата „Ом Мани Падме Хум“, са поставени в защитен контейнер и навити около ос, около която могат свободно да се въртят; по външната повърхност на контейнера също са гравирани думите на мантрата. Тибетските будисти вярват, че произнасянето на тази мантра на глас или наум извиква мощното благосклонно внимание и благословиите на Чензериг — олицетворението на състраданието. — Б.пр.