Выбрать главу

Излязохме в депото. Това е голямо заградено място, насечено от железопътни релси и нацвъкано с малки безпорядъчно разхвърляни бараки, ниски тухлени постройки с почернели прозорци и нахвърляни метални отломки. Купчини ръждясали релси сред бурените. Стари вагони, отбити за вечни времена в глухи коловози. Кабели, хаотично пръснати заедно с траверси. Паянтов кухненски стол с пукната пластмасова седалка и изтърбушена облегалка, от която стърчат късове дунапрен. Лъскава кутия от кока–кола, оставена до него.

Нашата цел бе един стар склад на северната страна на вагонното депо. Сградата беше порутена, счупените й стъкла стърчаха като болни зъби. Сцената на местопрестъплението отдавна бе изоставена от екипа на криминолозите, но Мики и Арт бяха настояли да я видим с очите си. Брат ми би се изсмял на клишето, че мястото ти дава някакво усещане за случилото се. По принцип съм съгласен с него. Според мен с Арт ходят на тези места, за да усетят реалността на престъплението. Защото не искат жертвата да е ред от статистиката, доклад или дори снимка. Имат нужда да видят мястото, където всичко се е случило реално. Защото понякога нещата, които разследват, са трудни за вярване.

Първо обиколихме периметъра на сградата, без да говорим много. Арт и Мики споделиха накратко онова, което им бе известно от докладите. Това ми даде възможност да гледам и попивам обстановката. В тези места обикновено мирише на ръжда и мръсна вода. Това сега е комбинация, която свързвам с други неща.

Когато са се захванали с Ким, писъците му сигурно са се лутали из празното пространство като подплашени птици, отчаяно търсещи пролука да се изтръгнат на свобода.

Най-сетне се промушихме под лентите на заграждението и тръгнахме из склада, като мълчаливо възприемахме обкръжението и го съпоставяхме с видяното от снимките.

Някой го беше завързал върху плота на стар дървен тезгях, поставен в центъра на стаята. Когато нещата бяха загрубели, Ким бе започнал да се дърпа с отчаяния ужас на хванато в капан животно. На снимките се виждаха следите, където жицата се бе впила в глезените и китките му, докато той конвулсивно се е гърчел след онова, което му бяха направили.

Навсякъде имаше тъмни следи от съсирена кръв. От доклада на патолога Мики бе заключил, че е бил използван нож. Някой бе рязал и мушкал Ким и това бе продължило доста дълго. Под ноктите му бяха изчовъркали дървени трески, забили се там от силата, с която бе драскал по дъската на плота.

По цялото му тяло имаше малки рани. Не беше трудно да се възпроизведе последователността на събитията — по кръвта, текла и пръскала от него в ритъма на престъплението. Не бях присъствал, когато полицаите го бяха открили, и никак не съжалявах. Миризмата полепва по теб и трябва да мине много време, докато се разсее. А още повече време трябва да изтече, докато забравиш.

Извършителят, който и да бе той, беше запазил очите за финал. Не може да не потръпнеш, когато се опиташ да си го представиш. Бяха капали течен калаен припой в очите на Ким… капка по капка. Припоят бе съскал и се бе впивал в плътта. Докато той се бе извивал, бе крещял и се беше опитвал да избяга, капките бяха очертали методично орбитите, а клепачите бяха подпухнали от мехури. Малко по малко очите на Ким били запечатани завинаги.

Достатъчно бе само да погледнеш снимките, за да разбереш, че е било жестоко. От пръв поглед. Разбираш и нещо друго — онзи, който го е правил, е изпитвал удоволствие.

— Господи! — прошепнах.

— Господ няма нищо общо с това, момчето ми — коментира брат ми.

— Онзи, който го е направил — обади се Арт, — е много, много извратен нещастник.

— Това има ли нещо общо със Сакура? — попитах.

— Подобни неща имат своята собствена ненормална логика — въздъхна Арт. — Би могло да има пряка връзка…

— А може да е и съвпадение — намеси се брат ми. Но в гласа му липсваше убеденост.

— Измъчвали са го — казах.

Мики кимна.

— Но не е било ей така, за кеф — допълни Арт. Погледнах го въпросително. — Не са отрязали езика му, Конър.

— Те?

Той махна с ръка.

— Нямам предвид нищо конкретно — той, тя, те.

— То — каза Мики.

— Който и да е, искал е Ким да може да говори — заключи Арт. — Бил е измъчван, за да изтръгнат от него информация.