— О… онзи, който го е направил, е дошъл, за да убие, това е несъмнено. Но започвам да си мисля, че нещата не са се развили, както ги е планирал.
— Защо мислиш така?
Мики затвори кървясалото си око и ме изгледа примижал с другото. После ме дари с гримаса на удовлетворение и каза:
— Прочети доклада на съдебния лекар…
Прочетох го, но не научих много. Устните на брат ми се опънаха още повече и той сложи пръст върху документа.
— Виж: ръката на жертвата е изгорена, китката му е охлузена. Някой го е изтезавал.
— Започва да ми звучи познато — отбеляза Арт.
— За информация? — попитах. Прозвуча глупаво и съжалих още в мига, в който думите се отрониха от устата ми.
— Естествено, че за информация — изсумтя Мики. — Също като при жертвата в Куинс. Но токсикологичният анализ на кръвта при Ходингтън показва, че нещата са приключили внезапно. — Той посочи в доклада съответния ред, който не ми говореше нищо. — За бога, Конър! — нетърпеливо каза брат ми с глас, в който звучеше нарастваща възбуда. — Ходингтън е получил сърдечна криза! Вероятно в резултат от изтезанието. Значи планът на убиеца е останал неосъществен.
— С други думи, има шанс той да не е получил онова, за което е отишъл?
— Може би — потвърди Мики, без да отмества поглед от мен.
Намеси се и Арт:
— Големият въпрос е какво е онова изпратено до жертвата нещо, което е накарало някой да му причини това? — И обхвана с жест снимките на Ходингтън.
— Не знам — трябваше да призная. — Но вижте. — Показах им документа с прикрепената към него написана на ръка бележка: — Струва ми се, че вече стъпваме на по-твърда почва. Знаем, че Ходингтън е получил нещо от Сакура…
Арт продължи вместо мен:
— Знаем и че Сакура му го е изпратил в деня, преди да го убият. И че Ходингтън е разполагал с него четири дни, преди да дойде неговият ред.
Мики ме погледна с нов блясък в здравото си око.
— Има един начин да се провери съществува ли наистина някаква връзка.
— Това звучи обнадеждаващо.
— Естествено — подсмихна се той. — Намери пратката и ще видим дали някой ще се опита да убие и теб.
При брат ми е трудно да се определи дали става дума за сарказъм, за някакво генетично увреждане или просто е неизбежен резултат от обучението в полицейската академия.
Това си беше план, разбира се, но не такъв, който да ме заинтригува сериозно. Отново се заровихме в доказателствения материал. Имаше плик, пълен с копия на снимки, намерени заедно с другите документи в планинското бунгало. Една от тях бе запечатала Ходингтън, усмихнат с благожелателството, което идва с възрастта, в компанията на по-млади хора. Компанията вдигаше наздравица с вино. Фонът бе достатъчен, за да се види, че не са в бунгалото, в което бе убит Ходингтън.
Имаше и други снимки на Ходингтън със същата компания. Този път стояха отвън. Край тях се виждаха цъфнали дървета. На една от снимките Ходингтън прегръщаше през раменете мъж и жена. Стояха пред някаква постройка с висок покрив, поддържан от каменни колони. Под покрива се виждаше мишена за стрелба с лък, втренчена в камерата като око.
Обърнах снимките. Бяха направени в деня преди убийството.
— Някаква идея кои са тези хора? — попитах.
— Местните са се захванали да ги идентифицират — каза Арт. — Но не са негови близки роднини. Може би са колеги от университета. Изглеждат на подходяща възраст да са бивши негови студенти.
Реших да не задълбочавам.
През цялото време Мики ме бе наблюдавал, сякаш чакаше да види дали ще забележа нещо. Досега беше търпял, но вродената му припряност най-сетне го подтикна към действие.
— Искаш някаква по-солидна връзка, така ли? Окей… ето извлечение с телефонните разговори на Ходингтън. — И ми подаде един лист.
Не се забелязваше някаква по-особена активност. Ходингтън бе отишъл в бунгалото си, за да избяга от живота, и това си личеше. Прегледах списъка до края.
— Това, предполагам, са разговори в Джорджия?
— Разбира се — отговори ми Арт. — 770 и 404 са кодове за избиране в Джорджия, проверих го.
— Да — потвърди Мики, — но виж и това. — И дръпна листа. — Ето обаждане с код 718 вечерта преди доставката на „Федекс“. Това е домът на Сакура. — В гласа му прозвуча възбуда. — А тук, в деня, когато е бил убит Сакура, Ходингтън се обажда на номер в Ню Йорк. В работата на Сакура.
Арт погледна списъка през рамото му.