Мики ни откара в малко китайско ресторантче. Погледнах за справка менюто, залепено с тиксо на витрината, и изпитах пристъп на облекчение, понеже установих, че сметката за обяда няма да срине бюджета ми. Мики ми напомни, че Арт много си пада по зеленчуковите пирожки. Натикахме се в едно от сепаретата. Арт по навик седна до мен, сякаш бях задържан.
— Защо тук? — попитах.
— Чакаме едно лице — обясни ми Арт.
Погледнах Мики. Той наблюдаваше улицата. Обърна глава към мен, погледна ме многозначително и продължихме да чакаме.
— О, не! — казах.
— И още как — отговори ми Арт.
— Чарли Уилкокс — допълни брат ми с дълбоко задоволство. — Живее на Стейтън Айланд. Не мина без извиване на ръце, но в крайна сметка го принудих да дойде и да се види с нас.
След няколко минути се появи и Чарли Уилкокс. Изглеждаше поостарял, но си беше все така слаб. И много, много загрижен. Усмихна се, докато се ръкувахме — бяхме съученици все пак, — но израженията му се сменяха като мускулни тикове. Отнякъде към нас се стрелна сервитьор и поръчахме. Арт си избра зеленчукови пирожки с яйце.
Чарли Уилкокс изчака сервитьора да се отдалечи, плъзна на масата голям жълт плик и каза:
— Това не ми харесва много, Бърк.
Мики му се закани с пръст.
— Длъжник си ми, Чарли.
Уилкокс кимна, но изглеждаше като човек, който се е натъпкал с голямо количество развалена храна.
После извади няколко снимки от наблюдение на кола, които показваха различни хора да се качват и слизат от нея. Регистрационният номер беше същият като този на колата, с която ми бе избягал Хан. Мики ги разгледа внимателно, после бутна една към мен и попита:
— Познаваш ли го?
Снимката изглеждаше като направена в Батъри Парк, но за мен по-интересен бе фактът, че бе запечатала Хан, който говореше с много по-дребен от него азиатец. Имаше и други снимки на колата и на по-дребния мъж, който разговаряше с различни хора и влизаше или излизаше от различни сгради.
— И какво имаме тук, Чарли? — попита Мики. С периферното си зрение Уилкокс забеляза приближаващия се сервитьор и бързо скри снимките от погледа му. Храната пристигна и я поляхме обилно с патешки бульон. Но Чарли нещо нямаше апетит.
— По-дребният е на служба в консулската секция на посолството на Китайската народна република — каза той едва чуто. — Културен аташе. — Кимнахме, за да покажем, че разбираме значението на този факт. Това беше стандартната длъжност за агенти на разузнаването. — Ву Тиан. Офицер от китайската разузнавателна служба.
— Гуоанбу — казах мъдро. Но никой не се впечатли от невероятните ми познания.
Уилкокс кимна.
— Работил е в Западните китайски провинции. Прекарал пет години в Тибет и сега е командирован тук.
При споменаването на Тибет Мики и Арт се спогледаха. Арт повдигна вежди.
— Това може да има нещо общо с някои неща — обадих се.
— Виж какво — започна Мики, — може да е свързано с убийствата, но може и да не е…
— Това й е хубавото на нашата работа — отсъди дълбокомислено Арт. — Стават какви ли не интересни неща — някои свързани, други — не.
— Което докарва доста хора до лудост — допълни Мики.
Партньорът му огледа ресторантчето с поглед, в който имаше нескрито задоволство.
— Не и нас. Защото пасва на еклектичната ни натура.
Чарли — нямаше представа за какво си бъбрим — продължи да говори тихо. Животът покрай ФБР го бе направил крайно сериозен.
— Ву е ловък тип. Подозираме, че върти страничен бизнес и от години се занимава с контрабанда на азиатско изкуство. В Тибет има много възможности за плячкосване. Естествено не разполагаме с нищо конкретно, но за нас той се е компрометирал по няколко линии. Не че това е необичайно при военните и разузнавачите в КНР. Едрия още не сме успели да идентифицираме, но двамата са се срещали доста пъти.
— И какво замислят? — попитах.
Чарли Уилкокс поклати глава.
— Аз просто отговарям за проследяването. Събирам снимките. Материалите отиват нагоре и нямам никаква представа кой какво прави с тях. — Мики изхъмка скептично и това накара Уилкокс да поясни: — Наистина, Бърк. Над тази история има пелена — тежка и черна. — Той го погледна извинително. — Съжалявам, но това е всичко, с което разполагам.
Мики го изгледа с присвити очи, после бавно кимна.
— Окей, Чарли. Можем ли да задържим снимките? — Уилкокс неуверено кимна. Мики плъзна едно листче към агента. — Ето ти информация за големия пич. И имай предвид, че го издирваме, ако пак се появи, окей?