Уилкокс кимна, надигна се, погледна неспокойно към вратата и каза:
— Е, аз изчезвам. И тези снимки не сте ги получили от мен, ясно?
— Извадихме ги от курабийка с късмети — увери го Арт, но Чарли не изглеждаше успокоен. Само каза:
— Радвам се, че се видяхме, Конър.
Но не го мислеше.
Заловихме се по-сериозно с яденето.
— Трудно ми е да сглобя всичко това — признах си. — Изглежда, че Хан е забъркан в три убийства, но все още не знаем защо. Ясно е само, че работи за китайците.
— Хан се продава, на който му плати — каза Арт. — И е напълно възможно да работи за най-различни хора. А китайците може да нямат нищо общо с убийствата. Освен това трябва да помислиш и върху възможността всяко отделно убийство да е с различен мотив.
— Само че връзките между убийствата изглеждат доста силни, Арт — възрази Мики. — Сакура получава нещо от Ким. Хан го иска, но Сакура го е пратил някъде…
— Но защо да убива Сакура? — попитах.
— Може би онова, което му е пратил Ким, е нещо, което никой не е трябвало да вижда — предположи Арт.
— Добре, значи Ходингтън го получава и също е убит — допълних картината аз. — Само че е измъчван, което ми казва, че убиецът е правил две неща: опитвал се е да намери липсващото нещо и е елиминирал хората, които са го видели. Работата с Ким е същата.
Двамата детективи кимнаха.
— Но какъв е интересът на Хан към Чангпа? — напомних аз. — И каква е ролята на китайците?
Брат ми сви рамене.
— Арт може и да е прав. Хан се предлага за пари. Той е като престъпна вълна, зад която стои един човек, но не всичко в действията му задължително е свързано едно с друго. Не бива да прегръщаш една теория прекалено рано — назидателно добави той.
— Не сме съвсем сигурни дали Хан има отношение към убийството на Ходингтън — каза Арт. — Може да става дума за случайно съвпадение във времето.
— Това исках да кажа и аз — съгласи се Мики с пълна уста. — Може да има връзка. От друга страна, може и да е съвпадение.
— Я оставете! — възкликнах аз. — Не ми казвайте, че наистина вярвате в това!
— Убийства стават всеки ден, брат ми. Навсякъде.
— Дори в дълбоката провинция — дълбокомислено изрече Арт.
— Да, Конър — допълни брат ми. — Гледал ли си „Избавлението“?
— Момчета, вие не сте сериозни.
— Не сме — отговори Мики. Беше приключил с храната: брат ми яде методично — за него това е като зареждане с гориво. Повечето блюда гълта като пилот-изтребител, бързащ за излитане. — Но — продължи той — чакаме да видим какво са открили криминолозите в онова бунгало. Ще е чудесно, ако получим ДНК анализи, които да можем да съпоставим със снетото от местопрестъпленията тук, при нас. Аз обаче не бих разчитал много на това.
— Да, трудничка ни е професията — каза Арт.
— И тежичка — допълни брат ми. — И неблагодарна.
— Момчета, престанете — помолих ги.
Арт лапна една пирожка и замислено я задъвка. Брат ми ме изгледа преценяващо.
— Как върви твоето изследване на Голямата улика от дома на Сакура? — И се ухили злобничко.
Увесих глава и му разказах как се бях опитвал да издиря смислени интерпретации в японските източници на фразата „пролетен вятър“. Бях прелистил купища книги в различни читални и бях проследил маса препратки. Японците са големи любители на природата и както можеше да се очаква, имаше маса фалшиви следи, които трябваше да отсея. Преди няколко дни бях поискал съвет от Ямашита и той ми бе дал няколко насоки на размисъл. Четох различна поезия — танка, хайку. Пулих се над произведенията на поети като Башо. Попаднах дори на няколко дожо за бойни изкуства, наречени „Шумпукан“ — „Зала на пролетния вятър“.
— Хм… — проточи Арт.
— Знаеш ли с какво разполагаш? — попита ме Мики. Поклатих глава. — С пишката си — заключи той с перверзно задоволство.
В този момент иззвъня телефонът му. Той сумтя известно време в него и накрая погледна Арт и каза:
— Трябва да вървим.
Арт за миг застина, после натърти многозначително:
— Да вървим сега?
Мики простена и посегна на шега да го удари през ръката. Видях, че спира в последната част от секундата, после осъзнах, че това е ранената ръка на Арт.
Дори Арт да го бе забелязал, не го показа. Просто събра остатъците от обяда си и двамата се надигнаха. Сметката остана неуредена — написана с китайски йероглифи на зелен фиш, а сумата в долари бе подчертана. Въздъхнах и я взех. Добре че поне Чарли Уилкокс не беше ял.