Светът танцуваше под лятната жега, блещукаше като мираж, сякаш всичко бе ефимерно и нереално. Също като документите, осъзнах аз, които ме чакаха в „Дарма център“. Защото документите лъжат.
И когато отново залегнах над инката, отново прегледах датите. Последователността на унаследяването, отразена в нея, разказваше за история, чиито корени се намираха в седемнайсети век и която започваше с един от най-славните воини на Япония. И стигаха до 23-тата година от възкачването на престола на Го-Йозеи. Пресметнах наум — това означаваше 1609 година.
Повъртях тази идея в главата си известно време и изведнъж се сетих. Това означаваше много внушително потекло. Само че Ягю Мицуйоши бе умрял през 1606 година и следователно не би могъл да връчи инката.
Изтичах да се обадя по телефона. Защото онзи, който представяше тази инка като сертификат за майсторство, бе измамник. А това лице бе указано в самия край на документа.
Казваше се Кита Такенобу.
— Кита е мошеник — казах на Мики с отровен глас. Помислих с мрачно задоволство за ентусиазма на Старк по отношение на Кита. За това как омаловажаваше Ямашита. — Усещах го през цялото време. А и Старк вероятно е замесен по някакъв начин.
Брат ми обаче не беше убеден.
— От къде на къде?
— Я остави това — ядосах се аз. — Помисли за връзката. Той е ученик на Кита. Появява се в Ню Йорк по същото време, когато е убит Сакура. След това почва да се увърта около Ямашита. И не изпуска от око Чангпа. — На мен ми се струваше очевидно.
— Може би — каза Мики. — Но по твоя Старк стреляха онази нощ, нали? Как се връзва това с теорията ти?
Помислих за момент.
— Ами… — запънах се. — Почакай, нали не го раниха?
— Така е — съгласи се Мики, — но предполагам, че е изживял най-голямата тръпка в живота си.
— А какво ще кажеш за това — казах аз, защото мозъкът ми се бе включил на скорост. — Ами ако стрелбата е била нагласена, за да отклони подозренията от Старк? А? — Бях едва ли не горд от себе си.
— Не знам, Конър — отговори Мики, — но честно да ти кажа, струва ми се ненужно сложно.
— Това е в негов стил — настоях аз.
— Знам, че не го понасяш. Почакай малко… — Мики сложи ръка върху слушалката и чувах само глух разговор. След това гласът му се върна: — Окей, инстинктите ти са добри…
— Но? — попитах, защото усещах какво следва.
— Но има някои неща… — Чаках мълчаливо и Мики нямаше избор, освен да продължи: — Нямаме доказателства, които го свързват по някакъв начин с престъпленията. Размерът на обувките му не отговаря на снетите както при Сакура, така и при Ходингтън отпечатъци. И знаем, че има алиби за времето, когато е бил убит както Ходингтън, така и Ким.
— Откъде знаете? — попитах. Усещах, че губя почва под краката си.
— Ние проверяваме всичко, глупако — отговори Мики. — Да не мислиш, че сме с дървени глави?
— Както и да е — казах разочаровано, — продължавам да мисля, че е замесен по някакъв начин.
Намеси се Арт:
— Конър, трябва да се опиташ да разсъждаваш трезво по този случай.
— Това пък какво означава?
— Означава, че има нещо, което не ти дава мира по отношение на Старк. Не знам, може да е подлец. Но това не го прави замесен в убийствата. Повярвай ми: градът е пълен с извратени типове. Някои от тях са и убийци. Но повечето са само абсолютни досадници. — Каза го уморено, сякаш споделяше истина, до която се бе добрал само благодарение на житейския си опит.
— Окей, Арт. Разбрах те. — Опитах се да изчистя скептицизма от гласа си. — От друга страна — благодушно продължи Арт, — ние постигнахме забележителен прогрес в обвързването на Хан с нещата.
— Например?
Мики пое от другата слушалка:
— Открихме съответствие между отпечатъците на Хан и частичните отпечатъци, снети от хондата…
— Става дума за частично съответствие — подчерта Арт.
— Което не е достатъчно за съда… — обади се брат ми.
— … но е повече от достатъчно за нас да го задържим за разпит — завърши Арт.
— Все още не виждам мотива — напомних им.
Брат ми изсумтя.
— Не е нужно да има мотив. Хан е психар под наем и от онова, което виждам…
— Щом е под наем, кой го е наел? — настоях. — Има ли някакво развитие с китайската връзка?
Мики се изхили доволно:
— Обадих се пак на Чарли Уилкокс. Оплака се, че ако ми кажел още една дума, щели да го пратят чак в Аляска.