— Малко по малко натрупваме косвен материал, достатъчен да свържем всички убийства с Хан — замислено каза Арт. — Може би като започнем да го разпитваме, ще изчовъркаме нещо и за мотивите.
— Знаем, че е летял до Атланта, Джорджия в деня, преди Ходингтън да бъде убит — съобщи Мики. — Има слухове, че точно той е измъчвал Ким. Все някой ще проговори.
— А Сакура? — не се сдържах аз.
Арт изреди фактите един по един. Представях си го как брои на пръсти, докато говори.
— Знаем, че Хан е бил в работата на Сакура да търси инката. Имаме отпечатък на обувка от местопрестъплението, която съответства на друг отпечатък, снет в бунгалото на Ходингтън. Най-сетне, където и да попадне изследването на Ким, Хан също се появява. — Той замълча, после пак се обади: — И освен това…
— Сакура го е познавал — не се сдържа Мики.
— Какво?
— Натъкнал се е на него преди години — потвърди Арт; в гласа му се долавяше разочарование, че някой му е отнел изненадата. — В някаква гражданска асоциация за подпомагане на младежи, кривнали от правия път.
— Нали знаеш как става — продължи Мики. — Богати хора жертват от времето си, за да не се чувстват толкова гузни, че са богати.
— Аз не бих се чувствал гузен — обади се Арт.
— Аз също — каза Мики.
— Това е защото и двамата сте с чиста съвест — коментирах саркастично. Което не им направи никакво впечатление.
— Както и да е, доколкото ни е известно, Хан е бил лошо момче от ранна възраст, а по-късно е започнал да се занимава с бойни изкуства. И не е загубвал този си интерес.
Нещо в мозъка ми прещрака.
— Има габаритите на фризер — допълни Мики. — А прякорът му е Монголеца.
Ново прещракване.
Понечих да кажа нещо, замълчах, помислих, подредих наум нещата, които вече ми бяха известни, свързах ги с фактите, които научавах в момента. Винаги ми е било трудно да правя това, особено по телефона. Но в крайна сметка се справих. С едно изключение.
— Много бих искал да разполагаме с някакви мотиви — говореше междувременно Мики. — За всичко, разбира се. Това ще допадне на окръжния прокурор. Нещо, което обяснява убийствата. И което свързва Хан с тях не само косвено.
И тогава всичко започва да си идва на мястото и отговорът блесна в главата ми с изумителна яснота.
— Мисля, че имаш всичко това — казах.
Репликата ми предизвика едновременната реакция и на двамата. Единият каза: „Ъ?“, вторият — „К’во?“.
— Нещо солидно — потвърдих аз. Беше дошъл моят ред да ги смая.
— Конър — оплака се Мики, — какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Няколко неща. — И им разказах онова, което бях научил от дадените ми файлове. За фалшифицираната инка. И за ключа в последната калиграфия на Сакура.
— Трябваше да се сетя за това много по-рано — завърших.
Мики пое дълбоко дъх и попита много бавно:
— Какво искаш да кажеш, Конър?
— Последната калиграфия на Сакура — повторих аз.
— Поемата за смъртта? — попита Арт.
— Това е повече от поема — казах. — Той е идентифицирал и убиеца.
И им обясних.
20.
Кимон
При старите японски стопански постройки вграждали в стряхата — на мястото, където носещите греди на покрива се събират в центъра — стрела. Тя била мистично заредена със защитни сили, за да отблъсква злото, и сочела на север, към кимон — посоката на дявола. Докато колата ми се носеше по магистралата към един от планинските храмове във веригата на Кита, забелязах, че също пътувам на север.
— Колко подходящо — промърморих под нос.
Мики и Арт искаха да потърсят за последно Монголеца в Ню Йорк.
— Повечето от тези типове са тъпанари, Конър — каза брат ми. — Няма да повярваш колко често ги намираме да спят при приятелките си.
Но пък признаваха, че е изчезнал. Щом чух това, хвърлих екипа в колата си и потеглих. Имах чувството, че различните линии се събират, че Сара, Ямашита, Чангпа и Монголеца се тръгнали към точка на голяма опасност. Мики и Арт работеха по две от следите и се надяваха да намерят Монголеца, а междувременно бяха поискали разрешение от лейтенанта да ме последват.
Не споделих с тях какво чувствах. Не беше нужен голям полет на въображението да се досетиш в каква посока сочат всички заплахи. Ямаджи — Изток — последният тренировъчен център на Кита, спонсорираше семинара, в който Ямашита бе поканен и бе приел да участва. И не беше сам. В мига, в който си представех Чангпа и Сара Клайн в ръцете на Кита и може би Хан Монголеца, стрелката на скоростомера започваше да пълзи надясно.