Зърнах Сара Клайн и се измъкнах, за да се видя с нея. Заедно с другите кюдоки тя чакаше появата на Кита и ме забеляза едва когато застанах до нея. Сериозното й лице разцъфна в усмивка.
— Бърк! — И протегна ръка да ме докосне.
— Да излезем навън — казах. Беше опасно връзката ни да придобива публичност и се надявах срещата ни да остане незабелязана в общата възбуда. Сара се разтревожи, но кимна и ме последва през тълпата. Не беше трудно — повечето хора търсеха начин да влязат в залата, а не да излязат от нея.
Заведох я зад ъгъла, встрани от оживлението край главния вход.
— Не очаквах, че… — започна тя, но аз я прекъснах.
— Виж, Сара. Искам да внимаваш. Тук стават опасни неща.
Очите й се разшириха.
— Свързани с убийствата?
Кимнах.
— Кита е замесен по някакъв начин.
— Кита?
— По-тихо — настоях аз и хвърлих бърз поглед да се уверя, че никой не ни наблюдава. Дотук добре. — Не съм сигурен какво точно става, но мистериозната инка доказва, че Кита е измамник. — Сара вече се бе убедила от настойчивия ми шепот, че не бива да ме прекъсва. Изслуша ме внимателно, докато набързо й описвах Хан и вероятното му участие в убийствата. — Видиш ли този човек, махни се бързо и веднага съобщи на брат ми Мики. Той ще е някъде наблизо.
Тя леко ме докосна по ръката.
— Никога не съм виждала брат ти, Конър. — Гласът й беше тих и спокоен.
— Прилича на мен, но е по-висок и по-слаб. Има мустаци. Бял кичур в косата. Ще го намериш някъде около рецепцията.
Тя се усмихна и видях в очите й какво си мисли, докато чуваше описанието.
— Не искам никой да ни вижда заедно — обясних й. — Това може да се окаже много опасно за теб.
— Но какво знам аз? — попита тя.
— Познаваш ме. Това може да се окаже предостатъчно. — Тя още не бе отдръпнала ръката си и сега я плъзна надолу и хвана моята.
— Толкова ли е опасно, Бърк? — Преглътна и видях мускулите на шията й да се напрягат.
— Не се набивай на очи и си отваряй очите на четири. И, Сара… — Притеглих я близо до мен и усетих сладко стягане в стомаха от близостта й. — Не изпускай от поглед Ринпоче. Той също може да е застрашен.
— Но защо точно аз? — попита тя. Класическата реакция, когато хората се озоват в подобни ситуации. След известна практика, ако искаш да оцелееш, преставаш да си задаваш такива въпроси и просто действаш както се налага.
— Имам ти доверие — казах й.
Нещо в погледа й трепна.
— О, Конър — каза тя с леко треперещ глас. — Трябва да ти кажа нещо. — И облиза устни, сякаш събираше смелост. — За Травис… и за мен.
Усмихнах й се. През последните няколко часа бях успял да помисля за някои неща.
— Не е нужно да ми обясняваш нищо.
Но тя го направи. Разказа как се запознали в Калифорния и как живели заедно. После се разделили и тя дошла в Ню Йорк.
— И един ден той пак се появи. Никога не съм го окуражавала по никакъв начин…
Сложих пръст на устните й и пак се усмихнах. Наистина нямаше нужда от обяснения. Старк наистина бе имал по-наложителна причина да дойде в „Дарма център“. Бе искал да си върне любимото момиче — това поне бях успял да го съобразя. Май започвах да се превръщам в нещо като детектив.
— Всичко е наред — опитах се да я успокоя. — Ще говорим за това по-нататък. Засега искам от теб Ринпоче да е в безопасност. Ако имаме късмет, ти още не би трябвало да си на радарните им екрани. Наблюдавах ги внимателно. Те не са склонни да свързват жените и компетентността. Всички постове с реална власт при тях се доминират от мъже. — Тя присви очи, докато мислеше по въпроса. — Не знаят за теб — обясних — и това ни дава предимство. Можеш да го направиш.
— Защо просто не изчакаме да се появят полицаите?
— Опасявам се, че от един момент нещата ще започнат да се развиват със светкавична скорост. А има и толкова много неизвестни…
— Ти какво ще правиш?
— Ще действам, както ми подскаже Ямашита. — Проста игра. Вършиш се наоколо, като правиш грешка след грешка, докато някой не предприеме нещо, и тогава нанасяш удар. Но не й го казах.
Тя обаче го видя в очите ми. И стисна леко ръката ми.
— По-добре вече да влизаме — казах, макар гласът ми да бе пресипнал от желанието дай кажа съвсем други неща. Изпратих я да върви пред мен, а сам се вмъкнах малко по-късно през една странична врата.
И после ни понесе вихрушката на събитията. Пристигна Кита.