— Вие самият видели ли сте тялото на момчето?
Въпросът изненада Лев.
— Не, аз не разследвам този инцидент, това не е моя работа. Но дори да беше, няма какво да се разследва. Това е ужасна злополука. Дошъл съм, за да говоря с вас, да изясня възникналите излишни недоразумения. Мога да ви прочета целия доклад, ако искате.
Възрастната жена отново заговори.
— Този ваш доклад е лъжа.
Всички в стаята затаиха дъх. Лев замълча и се опита да запази самообладание. Трябваше да разберат, че компромис няма да има. Трябваше да отстъпят, да приемат, че смъртта на момчето е нещастен случай. Лев беше тук заради тях. Обърна се към Фьодор и зачака той да обуздае жената.
Фьодор пристъпи напред.
— Лев, имаме нови улики, които се появиха едва днес. Жена, която живее отсреща, чиито прозорци гледат към железопътната линия, е видяла Аркадий с някакъв мъж. Не знаем нищо повече. Не познаваме жената. Никога преди не сме я виждали. Била чула за убийството…
— Фьодор…
— Била чула за смъртта на сина ми. И ако онова, което ни каза, е вярно, тя може да опише мъжа. Ще може да го разпознае.
— Къде е тази жена?
— Тъкмо нея чакаме.
— Тя ще дойде тук? Интересно е да чуя какво ще каже.
Предложиха му стол. Той отказа. Пожела да остане прав.
Всички мълчаха и чакаха да се почука на вратата. Лев съжали, че е отказал да седне. Измина почти час в мълчание, преди да чуят тихо почукване. Фьодор отвори вратата, представи се и въведе жената вътре. Тя беше около трийсетгодишна с мило лице и големи уплашени очи. Беше изненадана от присъствието на толкова хора и Фьодор побърза да я успокои.
— Това са приятелите и семейството ми. Не се плашете.
Тя обаче не го слушаше. Гледаше втренчено Лев.
— Казвам се Лев Степанович. Офицер от МГБ. Аз тук съм старши. Вие как се казвате?
Лев извади бележника си и намери празна страница. Жената не отговори. Той вдигна поглед. Тя все още не беше казала нито дума. Лев се канеше да повтори въпроса, когато тя най-после заговори.
— Галина Шапорина.
Гласът ѝ прозвуча тихо, почти като шепот.
— И какво видяхте?
— Аз видях…
Тя огледа всички в стаята и заби поглед в пода, след това отново вдигна очи към Лев и потъна в мълчание. Фьодор я подкани, в гласа му се долавяше напрежение.
— Видели сте някакъв мъж?
— Да, мъж.
Фьодор, застанал до нея, с очи, вперени в нейните, въздъхна облекчено.
Тя продължи:
— Мъж, може би работник, на железопътната линия — видях го през прозореца. Беше много тъмно.
Лев почука по бележника с молива си.
— Видели сте го с момченце?
— Не, нямаше момче.
Фьодор зяпна от изненада, а после заговори забързано, сякаш изстрелвайки думите.
— Но на нас ни казаха, че сте видели някакъв мъж да държи момчето ми за ръка.
— Не, не, не — нямаше момче. Държеше чанта, струва ми се — чанта с инструменти. Да, това беше. Работеше на линията, сигурно ремонтираше нещо. Не видях много, само бегъл поглед, това е всичко. Всъщност не би трябвало да съм тук. Много съжалявам за смъртта на сина ви.
Лев затвори бележника.
— Благодаря ви.
— Ще има ли други въпроси?
Преди Лев да успее да отговори, Фьодор хвана жената за ръката.
— Видели сте някакъв мъж.
Жената издърпа ръката си. Огледа се, всички очи бяха устремени в нея. Обърна се към Лев.
— Ще ме разпитвате ли още?
— Не. Можете да си вървите.
Галина наведе глава и забърза към вратата. Но преди да стигне до нея, възрастната жена извика:
— Толкова лесно ли се плашите?
Фьодор се приближи до нея.
— Моля те, седни.
Тя кимна, нито отхвърляйки, нито приемайки молбата му.
— Аркадий беше твой син.
— Да.
Лев не виждаше очите на Фьодор. Не знаеше какво си казват безмълвно двамата. Каквото и да беше, тя седна на мястото си, а в това време Галина се изниза през вратата.
Лев беше доволен от намесата на Фьодор. Надяваше се, че са достигнали повратен момент в разговора. Събирането на слухове и клюки никому не е донесло нещо добро.
Фьодор отново застана до Лев.
— Извинете майка ми, тя е много разстроена.
— Точно затова съм тук. За да можем да поговорим и нищо да не излезе извън стените на тази стая. Ако някой започне да те разпитва за сина ти, не казвай, че е бил убит. Не защото ти заповядвам, а защото не е истина.
— Разбирам.
— Фьодор, искам утре да си вземеш свободен ден. Ръководството е разрешило. Ако има още нещо, което мога да направя за теб…