— Какво правеше навън?
Михаил споделяше тревогата ѝ. Тя се надяваше, че е направил необходимото. Надяваше се, че е поставил семейството си на първо място и е убил онзи човек. Така трябваше да постъпи.
— Беше оставил вратата на плевнята отворена. Всеки можеше да забележи. Затворих я.
Усети как ръката ѝ се отпуска в неговата, усети разочарованието ѝ. Мислеше го за слаб. И беше права. Нямаше сили нито да убие приятеля си, нито да му помогне. Опита се да намери утешителни думи:
— Не се тревожи. Никой не знае, че е тук.
Москва
Същия ден
Масата беше счупена, леглото — преобърнато, дюшекът нарязан, възглавниците разкъсани, а дъските на пода разковани, но досега претърсването на апартамента на Анатолий Бродски не подсказа с нищо къде би могъл той да се намира. Лев клекна, за да огледа камината. В нея бяха горили хартия. Слоеве фина пепел бяха останали от изгорената кореспонденция. С дулото на пистолета си той разрови старателно останките с надеждата да намери оцеляло късче хартия. Пепелта се разпадаше — всичко бе изгоряло докрай. Предателят беше избягал. И виновен за това беше той. Бе оправдал този човек, този непознат, поради липса на доказателства. Бе предположил, че е невинен, подобна грешка би могъл да допусне само новак.
По-добре да пострадат десетима невинни, отколкото един шпионин да избегне наказание.
Беше пренебрегнал фундаментален принцип в тяхната работа: презумпцията за вина.
Въпреки че се чувстваше отговорен, Лев не можеше да не се замисля, че ако не беше загубил цял ден със злополучната смърт на момчето, не би изпуснал Бродски. Да се среща с роднините, да пресича нелепи слухове — това не е работа на старши офицер от МГБ. Вместо да ръководи операцията по наблюдението на заподозрения, той се бе ангажирал със странична работа, разплитайки личната история на своя подчинен. Не биваше да се съгласява. Беше подценил заплахата, която Бродски представлява. Това беше първият му сериозен пропуск, откакто бе постъпил в органите на Държавна сигурност. И той добре знаеше, че малцина офицери имат възможността да допуснат втора грешка.
Отначало не прояви голям интерес към случая: Бродски беше образован, владееше английски език и редовно имаше работа с чужденци. Това бе повод за проява на бдителност, но, както беше отбелязал Лев, той бе уважаван ветеринарен лекар, каквито в града се брояха на пръсти. В края на краищата чуждестранните дипломати все при някого трябваше да водят котките и кучетата си. Освен това Бродски беше служил в Червената армия като полеви лекар. Произходът му бе безупречен. Според личното му дело той беше отишъл на фронта като доброволец и въпреки че формално нямаше нужната квалификация, тъй като беше ветеринарен лекар, бе работил в няколко полеви болници и два пъти бе награждаван. Заподозреният вероятно бе спасил живота на стотици души.
Майор Кузмин бързо се досети какви съмнения измъчват подчинения му. През войната Лев няколко пъти бе лекуван от полеви лекари и очевидно го възпираше чувство за другарство. Кузмин му напомни, че сантименталността може да замъгли истината. Тези, които изглеждаха най-достойни за доверие, заслужаваха най-голямото подозрение. Лев видя в това повторение на добре известния афоризъм на Сталин:
Доверявай се, но проверявай.
Думите на Сталин бяха изтълкувани като:
Проверявай тези, на които се доверяваш.
Тъй като онези, които не се ползваха с доверие, се проверяваха също така внимателно, както и онези, които го имаха, това означаваше, че поне се спазва някакво равенство.
Задачата на разследващия беше да премахва невиновността пласт по пласт, докато не се разкрие престъпление. Ако не се разкрие някаква вина, значи не са търсили достатъчно дълбоко. В случая с Бродски въпросът не беше дали чуждите дипломати се срещаха с него, защото е ветеринарен лекар, а по-скоро дали заподозреният не е станал такъв, за да могат чуждите дипломати да се срещат свободно с него. Защо кабинетът му беше близо до американското посолство? И защо — малко след като бе започнал да практикува — няколко от служителите в посолството се бяха сдобили с домашни любимци? И накрая, защо домашните любимци на чуждите дипломати, изглежда, се нуждаеха по-често от внимание от тези на обикновените граждани? Кузмин първи се съгласи, че във всичко това има комичен аспект, и точно това обезоръжаващо качество му изглеждаше подозрително. Обичайността на ситуацията му се струваше прекрасно прикритие. Сякаш се присмиваха на МГБ. Едва ли имаше по-сериозни престъпления от това.