След като проучи случая и се съобрази с изводите на своя наставник, Лев взе решението да следят заподозрения, вместо да го арестуват, тъй като, ако беше шпионин, щяха да имат възможността да разберат с кого работи и да заловят всички с един удар. Макар да не го признаваше, се чувстваше неудобно да извърши арест без повече доказателства. Разбира се, това бе угризение, което го измъчваше през целия му професионален живот. Беше извършил много арести, като знаеше само имената и адресите на заподозрените и факта, че някой си нямал доверие към тях. Колкото до доказателствата, те щяха да бъдат събрани при разпита. Но Лев вече не беше пионка, която безмълвно следва заповедите, и беше решил да се възползва от властта си и да постъпи другояче. Той беше детектив. Не се съмняваше, че накрая ще арестува Анатолий Бродски, просто държеше на доказателствата, на реалните улики, различни от обикновените предположения. Накратко, не искаше да има угризения за ареста.
Като част от операцията по наблюдението Лев бе взел дневната смяна и следеше заподозрения от осем сутринта до осем вечерта. За три дни не беше забелязал нищо необичайно. Заподозреният работеше, хранеше се навън на обяд и се прибираше у дома. Всъщност изглеждаше благонадежден гражданин. Може би обичайният му начин на живот бе притъпил бдителността на Лев. Когато тази сутрин го извика ядосаният Кузмин, осведомен накратко за случая с Фьодор Андреев — загиналото момче, и за истеричната реакция на роднините — и го инструктира веднага да оправи нещата, той се съгласи, без да възрази и да каже, че има много по-важни задачи. Сега със закъснение разбираше колко неразумно е постъпил. С огромно разочарование осъзна, че докато е разговарял с роднините и утешавал децата, заподозреният, този предател, бе избягал и направил Лев за смях. Агентът, на когото бе поверена дневната смяна, поради глупост не се беше замислил, че през целия ден в кабинета не бе влязъл нито един посетител. Едва надвечер се обезпокоил и решил да влезе, като се представи за клиент. Но намерил помещението празно. Задният прозорец бил отворен. Заподозреният е могъл да избяга по всяко време и най-вероятно го е направил сутринта, малко след идването си.
Бродски е изчезнал.
Когато чу това, на Лев му призля: обади се спешно на майор Кузмин вкъщи и помоли за среща. Лев вече разполагаше с доказателства за вината, които бе търсил, но заподозрения го нямаше. За негова изненада началникът му изглеждаше удовлетворен. Поведението на предателя потвърждаваше теорията му: в тяхната работа главното беше да не се доверяват никому. Ако в едно твърдение се съдържаше дори само процент истина, беше по-добре да го приемат за вярно, отколкото да го отхвърлят. На Лев бе заповядано да залови предателя на всяка цена. Да не спи, да не яде, да не почива, да не върши нищо друго, докато не го залови, което — както Кузмин самодоволно отбеляза — би трябвало да стане още преди три дни.
Лев разтърка очи. Усещаше стомаха си свит на топка. В най-добрия случай изглеждаше наивен, в най-лошия — некомпетентен. Беше подценил врага и изведнъж, изпаднал в нехарактерен за него силен пристъп на гняв, се замисли дали да не ритне прекатурената маса. Реши да не го прави. Беше научен да сдържа чувствата си. В стаята забързано влезе младши офицер, вероятно с желанието да помогне. Лев го отпрати с жест, искаше да остане сам. Изчака миг да се успокои, загледан през прозореца как вали снегът. Запали цигара и издуха дима към стъклото. И така, какво се бе случило? Заподозреният сигурно е видял агентите, които го следяха, и е разбрал, че трябва да бяга. Горенето на документи означаваше, че е искал да унищожи улики, свързани с шпионската му дейност или с настоящето му местонахождение. Лев беше сигурен, че Бродски има план за бягство, начин да се изплъзне от ръцете им. Трябваше да намери поне част от плана му.
Съседите бяха пенсионирана двойка, прехвърлили седемдесетте, живееха със сина си, съпругата му и двете им деца. Шестчленно семейство в две стаи, което беше нещо обичайно. И шестимата седяха в кухнята, рамо до рамо, а зад тях, за да ги сплаши, стоеше младши офицер. Съзнаваха, че са забъркани в престъпленията на друг човек, и Лев го виждаше. Виждаше страха им. Пренебрегна тези свои мисли като ненужни — вече беше проявил сантименталност — и се приближи до масата.
— Анатолий Бродски е предател. Ако му помагате по някакъв начин, дори с това, че мълчите, ще се отнесем с вас като със съучастници. Трябва да докажете предаността си към държавата. Излишно е ние да доказваме вашата вина. Тя се приема за даденост.