Ако хипотезата му се окажеше вярна, ако заподозреният беше в Кимово, той сигурно щеше да тръгне на разсъмване сам или с приятеля си. Лев се надяваше, въпреки всичко, че ще стигнат в селото навреме. Беше решил да не се обръща към местната милиция в Загорск, най-близкия голям град, защото според него те бяха аматьори, недисциплинирани и не добре обучени. При такава операция не можеше да се довери дори на местното отделение на МГБ. Бродски вече знаеше, че го търсят, и едва ли би се предал. Можеше да се съпротивлява до смърт, а трябваше да бъде заловен жив. Признанията му бяха от първостепенна важност. Още повече че бягството му бе злепоставило Лев и той бе твърдо решен да поправи стореното, да го арестува лично. Не беше просто въпрос на чест. И дори не заради това, че кариерата му зависи от успеха. Последиците биха били много по-големи. Провалът в такъв важен шпионски случай можеше да предизвика подозрения, че Лев умишлено е саботирал разследването. Неуспехът да залови заподозрения щеше да го компрометира допълнително и да постави предаността му под съмнение.
Проверявай тези, на които се доверяваш.
Никой не беше изключение от това правило, дори и онези, които го бяха наложили.
Ако Бродски не беше в Кимово, ако Лев грешеше, Василий пръв щеше да свидетелства, че началникът му е пренебрегнал обещаващата следа Киев. Усетили слабостта му, и други от управлението като зверове наобиколили ранена жертва, щяха да го обвинят в непригодност, а Василий като негов заместник щеше да заеме мястото му. В йерархията на Държавна сигурност положението можеше да се промени само за една нощ, така че и за двамата кариерата зависеше от откриването на предателя.
Лев погледна към заместника си, мъж, еднакво привлекателен и отблъскващ — сякаш добрите му черти бяха нанесени върху гнила сърцевина, лице на герой със сърце на подмазвач. В привлекателната му фасада имаше едва забележими недостатъци, проличаващи в ъгълчетата на устата му, леко презрение, което при внимателно тълкуване намекваше за тъмни мисли под привлекателната му външност. Може би усетил, че е наблюдаван, Василий се обърна и се усмихна със своята тънка двусмислена усмивка. Явно нещо му бе доставило удоволствие. Лев веднага разбра, че е допуснал грешка.
Погледна картата. Кимово, с население по-малко от хиляда души, беше просто петънце на картата на Съветския съюз. Беше предупредил шофьора да не очаква пътни знаци. Дори с петнайсет километра в час можеха да подминат селото, докато шофьорът успееше да смени скоростите. Прокарвайки пръст по картата, Лев започна да подозира, че са пропуснали завоя. Все още пътуваха на север, а трябваше да пътуват на запад. Тъй като бе почти невъзможно да се ориентира по заобикалящия ги пейзаж, той изчисли по километрите къде се намират. Бяха изминали няколко излишни километра на север. Шофьорът беше подминал завоя.
— Обръщай!
Лев забеляза, че нито шофьорът, нито Василий се изненадаха от тази заповед.
Шофьорът промърмори:
— Но ние не видяхме отбивката.
— Пропуснали сме я. Спри камиона.
Шофьорът намали плавно, като натискаше спирачките на кратки интервали, за да не занесе камиона на леда. Камионът спря постепенно, Лев скочи на земята и в снежната виелица започна да насочва шофьора как да направи обратен завой, като се има предвид, че ЗиС-151 заемаше почти цялото пътно платно. Беше обърнал почти наполовина и застанал напряко на шосето, когато шофьорът, изглежда, пренебрегнал указанията на Лев, даде на заден прекалено бързо. Лев се затича напред и заблъска по вратата, но беше прекалено късно. Едно от задните колела излезе от пътя и се завъртя напразно в снежна преспа. Лев сдържаше гнева си поради нарастващото подозрение към шофьора, който беше проявил чудовищна некомпетентност. И камионът, и шофьорът бяха подбрани от Василий. Лев отвори вратата на кабината и изкрещя, за да надвика вятъра:
— Излез!
Шофьорът се подчини. Агентите, които пътуваха отзад, също бяха наскачали на пътя. Гледаха Лев с неодобрение. Дали раздразнението им бе предизвикано от забавянето, от самата задача или от ръководството? Не можеше да разбере. Нареди на един от тях да седне на кормилото, а останалите, включително и Василий, започнаха да избутват камиона от снега. Колелото се въртеше и разпръскваше мръсна киша по униформите им. Най-накрая колелото стъпи на пътя и камионът потегли. Лев изпрати унижения шофьор да седне отзад. Подобна грешка беше повече от достатъчна да се подаде писмен рапорт и да се получи присъда за ГУЛАГ. Василий сигурно му беше обещал, че няма да го наказват, но това обещание можеше да бъде спазено само ако Лев се провали. Лев си помисли колко ли други от екипа му разчитат повече на провала, отколкото на успеха му. Чувстваше се сам, изолиран от собственото си поделение. Седна зад кормилото. Той щеше да шофира сам. Щеше да ги заведе в селото. Не можеше да има доверие на никого. Василий седна до него, като мъдро замълча. Лев включи на скорост.