— Можете ли да вървите?
— Често ходех за риба със сина си. Нощем палехме огън като този и седяхме край него. Той не обичаше да лови риба, но мисля, че се радваше на огъня. Ако не беше умрял, щеше да е горе-долу на вашата възраст.
Лев не отговори.
Пленникът добави:
— Ако нямате нищо против, да останем тук още малко.
Лев добави дърва в огъня. Можеха да почакат още малко.
По обратния път всички мълчаха. За разстоянието, което Лев бе изминал за по-малко от половин час, сега бяха нужни почти два часа. Всяка следваща стъпка изглеждаше по-тежка и по-тежка, тъй като действието на амфетамина преминаваше. Поддържаше го само съзнанието, че бе успял. Щеше да се върне в Москва победоносно, възвърнал доброто си име. Беше на ръба на провала, но успя да устои.
Наближавайки къщата, Анатолий размишляваше как са успели да го намерят. Досети се, че беше споменал пред Зина за приятелството си с Михаил. Тя го е предала. Но не изпитваше гняв към нея. Направила го е, за да оцелее. И никой не би могъл да я упреква. Както и да е, това вече беше без значение. Сега беше важно само да убеди военните, че Михаил е невинен и не му е помагал. Обърна се към офицера, който го беше заловил.
— Когато пристигнах снощи, цялото семейство ми казаха да си вървя. Не искаха да имат нищо общо с мен. Заплашиха, че ще съобщят на властите. Затова бях принуден да разбия вратата на плевнята. Те помислиха, че съм си отишъл. Това семейство не е направило нищо нередно. Те са добри и трудолюбиви хора.
Лев се опита да си представи какво всъщност е станало миналата нощ. Предателят е потърсил помощта на приятеля си, но му е било отказано. Планът му за бягство не беше твърде добър. Във всеки случай не беше план, какъвто би използвал истински шпионин.
— Не се интересувам от приятелите ви.
Стигнаха до двора на къщата. И видяха пред входа на плевнята, застанали на колене, Михаил Зиновиев, жена му и двете им малки дъщери. Ръцете им бяха вързани отзад. Трепереха от студ. Беше съвсем очевидно, че стоят в това положение отдавна. Лицето на Михаил бе смазано от бой. От носа му капеше кръв, челюстта му висеше под неестествен ъгъл. Беше счупена. Военните стояха свободно в полукръг около семейството, а Василий бе застанал зад тях. Лев спря и се канеше да каже нещо, когато Василий, който бе скръстил ръце на гърдите си, ги отпусна и в ръката му се видя пистолет. Прицели се и стреля в тила на Зиновиев. Изстрелът отекна. Тялото на мъжа падна напред в снега. Жената и дъщерите ѝ не помръднаха, гледайки с ужас тялото пред тях.
Реагира само Бродски, издаде нечовешки звук — не думи, а някакво ръмжене, смесица от мъка и гняв. Василий направи крачка встрани и допря дулото в тила на жената. Лев вдигна ръка.
— Свали пистолета! Това е заповед.
— Тези хора са предатели. Ние трябва да им дадем урок.
Василий дръпна спусъка, ръката му отскочи, прозвуча втори изстрел и тялото на жената се свлече на снега до мъжа ѝ. Бродски се опита да се освободи, но двамата военни до него го събориха на колене. Василий направи още крачка встрани и опря дулото в тила на по-голямата дъщеря. Носът ѝ бе зачервен от студа. Тя цялата трепереше. Гледаше трупа на майка си. Щеше да умре в снега до родителите си. Лев извади пистолета си и го насочи към своя заместник.
— Свали пистолета.
Умората изведнъж изчезна, и то не поради наркотика. У него бушуваха гняв и адреналин. Ръката му не трепна. Затвори едното си око и се прицели внимателно. От това разстояние не можеше да пропусне. Ако стреляше сега, момичето ще остане живо. И двете момичета ще останат живи. В главата му машинално се въртеше думата:
Убит.
Вдигна оръжието.
Василий беше сгрешил относно Киев, заблуден от писмото на Бродски. Беше убедил колегите си, че ще си загубят времето с пътуването до Кимово. Беше намекнал, че провалът на операцията тази вечер ще го направи следващия началник. Тези досадни грешки щяха да фигурират в доклада на Лев. Василий усещаше погледите на останалите. Беше нанесен удар по авторитета му, бяха го унижили. Някаква част от съзнанието му искаше да види дали Лев ще има смелост да стреля в него. Последиците биха били сериозни. Но той не беше глупак. Съзнаваше, че е страхливец, а Лев не е. Василий свали пистолета. Престори се на удовлетворен и посочи децата.
— Момичетата получиха ценен урок. Може би ще станат по-добри граждани от родителите си.
Лев пристъпи към заместника си покрай двата трупа, оставяйки следи от ботушите си в кървавия сняг. Вдигна пистолета и удари Василий в слепоочието. Той падна и закри с длан раната, от която се стичаше струйка кръв. Но преди да успее да се изправи, усети дулото на пистолета на Лев, опряно в слепоочието му. С изключение на двете момичета, забили очи в земята в очакване на смъртта, всички наблюдаваха сцената.