Трета глава
Когато за пръв път чу тихите стъпки в коридора пред каютата си, той вдигна поглед към часовника, окачен на бимса1. Два часа.
Вече съвсем се разсъни.
На борда на кораба му имаше жена.
Веднага разпозна женското пристъпване на пръсти. Бо Сен Жюл имаше голям опит със среднощни срещи, на които се стъпваше на пръсти, и с най-различни жени. Според някои броят на любовниците му надминаваше забележителния рекорд на баща му. Най-големият син на херцог Сет ненапразно беше наричан велик от всички изкусителни дами в Лондон не само заради очарователната му усмивка.
Точно тази прочута усмивка изведнъж се появи на изумително красивото му лице, когато стана от леглото и посегна към бричовете си.
На кораба му се криеше жена. Колко интересно! Нещо, с което да убие времето по време на пътуването до Неапол.
Сирина се промъкваше надолу по мрачния коридор и не смееше да си поеме дъх. Беше изчакала всички корабни дейности да затихнат. Будуваше само дежурният екипаж на палубата. Ако не беше толкова изгладняла, нямаше да излезе от скривалището си в килерчето, пълно с женски дрехи.
Напарфюмираните рокли силно й напомняха за красивите рокли на майка й. Много отдавна, преди тя да почине.
Преди баща й да пропадне с пиене и хазарт.
Преди тя да постъпи като гувернантка при омразните Тодъм.
Тя леко въздъхна на път за кухнята, която беше забелязала, когато късно през нощта се беше промъкнала на кораба в Доувър. Колко далече в момента беше детството й — беше без средства, на борда на кораба на някакъв непознат далече от Англия, с надеждата да стигне до Флоренция с божия помощ и със собствената си находчивост.
Прегладняла и усетила апетитния аромат на храна от кухнята, който достигаше до ноздрите й, тя открехна вратата, а силното й желание да се нахрани остави назад носталгията и самосъжалението й.
Тъкмо слагаше сухар до сиренето и крушите, скрити във вдигнатите й поли, когато зад нея някой тихо каза:
— Искате ли да събудя готвача и да го накарам да ви сготви нещо по-питателно?
Тя изведнъж се извъртя и застана с лице към собственика на кораба, който се беше облегнал на рамката на вратата. Широката му усмивка, която се открояваше в мрака, смекчаваше ужаса, предизвикан от гласа му, макар че оскъдното му облекло — само бричове, породи у нея нов страх. Беше добре сложен, а мускулите и мъжествеността му изпъкваха на светлината на малката газова лампа.
— Познаваме ли се вече? — тихо попита той, като се чудеше дали познава младата дама. Понякога многобройните му познанства му пречеха да си спомни някои жени.
— Не съвсем — отвърна Сирина колебливо, която не знаеше в какво настроение го сварва, независимо от мекия му глас. — Видях ви в салона на „Пеликанът“.
— Така ли? — Истински изненадан, той леко смени позата си. Рядко му се случваше да пропусне толкова красиви жени. Имаше великолепна руса коса, големи тъмни очи, стройно и изкусително тяло и чувствени устни, които определено му се искаше да опита. — Сигурно съм бил много пиян — сякаш на себе си добави Бо.
— Вероятно — каза тя и едва скри възхищението си, предизвикано от стегнатите му мускули, докато се движеше. — Вие едва на сутринта се качихте на борда.
— А-а — отново каза той с мек глас. — В такъв случай да е би да сме колеги-моряци?
— С удоволствие бих си платила за превоза.
Той набързо я премери с поглед и за миг се спря на храната в полата й.
— Но предпочитате нетрадиционните начини.
— Корабът ми отплава без мен, след като вече си бях платила за превоза. — Очите й изведнъж се изпълниха със сълзи.
— Моля ви, не плачете — бързо се намеси той. — Добре дошла сте на борда на „Сирена“. — Разстроените жени го караха да се чувства неудобно, а тя очевидно беше останала без пари, след като беше стигнала дотам, че да краде на борда на кораба му.
— М-мога да ви се отплатя за превоза — преглътна тя, за да сподави сълзите си, — веднага щом стигнем Италия. Парите, които беше изпратила предварително във Флоренция, щяха да стигнат за пътните й разноски.
— Глупости — прошепна той. — Аз така и така плавам за там. — Бо се усмихна. — А и колко ли би могла да изядеш?
Той се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст пред изумения й поглед. Но когато проговори, в гласа му се четеше доброта: