— Хайде да ти намеря по-добра каюта и по-сносна вечеря. Обичаш ли пържоли?
— О, да. — На Сирина направо й потекоха лигите при мисълта за пържолите — за последен път беше яла нещо на закуска преди два дни в Лондон и една супа в „Пеликанът“. — Да, да.
— Защо не се настаниш удобно? — предложи Бо. — Втората врата вдясно би свършила работа. — Той се отдръпна, за да може тя да излезе от кухнята. — Ще дойда веднага, след като събудя готвача.
Известно време го нямаше, изпрати едно младо момче да донесе гореща вода и кърпи в каютата, а друго сервира гарафа вино и бисквити. Това щеше да позволи на красивата му пътничка да се измие и освежи, докато той даваше нареждания за пищна вечеря на френския си готвач, когото беше успял да вдигне от леглото с лъчезарна усмивка и щедър бакшиш.
Първо беше поръчал запържени миди, докато младият французин с нежелание ставаше.
— Много е красива, Реми, и не личи да ми вярва особено.
— Така трябва — измърмори готвачът, който за миг постоя неподвижно до леглото си, все още полузаспал.
— Но твоята чудесна кухня ще я накара да се успокои.
— Значи искаш да ти помогна да я прелъстиш — промърмори французинът, а кестенявата коса му падна в очите, когато се наведе да си вдигне панталона от близкия стол.
— Стига бе, Реми, откога пък се нуждая от помощ в тази област? — подхвърли Бо с дяволита усмивка.
— Мислех, че не обичаш на кораба ти да има жени.
— Не си я видял. — Той многозначително повдигна вежди. — А сега ме е обзело непреодолимото желание да я ощастливя.
— В такъв случай май че ще е по-добре да й сервираш първо стриди — усмихна му се в отговор Реми и си нахлузи панталона, — запази мидите за утре на обяд, когато страстите й се уталожат.
— Иска и пържола.
— На вас, англичаните, ви липсва изисканост — оплака се Реми. — Поднесена алангле, предполагам.
— С гъби и винен сос, сил ву пле — шеговито добави Бо, — и още петдесет гвинеи от мене.
— Още шейсет и ще й направя плаващи островчета за десерт. Жените ги обожават.
— Ти си цяло съкровище, Реми. Как ли бих се оправил без тебе?
— Направо щеше да си станал кожа и кости от всичките ти похождения.
— Много съм ти благодарен. — По тона му личеше, че Бо е развеселен.
— Предполагам, че всичко това ще искаш до един час, за да не ти се налага да чакаш прекалено дълго момента, когато ще правиш любов с новото си откритие.
— След всички тези години ти направо четеш мислите ми, Реми — ухили се младият граф Рошфор. — Един час, точно така.
Той обаче не издаде с нищо намеренията си, когато няколко минути по-късно влезе в каютата.
— Готвачът ми мърмори, но стана — усмихна се Бо, после приближи до един вграден шкаф и извади прясно избелена риза от чекмеджето, — така че вечерята скоро ще сервирана. Удобно ли ти е? — вежливо попита той и нахлузи ризата през глава.
— Да, благодаря. — Сирина вдигна поглед към него от дълбините на един мек тапициран фотьойл, в който почти беше заспала. — Бисквитите бяха много вкусни, а виното приятно. — Добре.
След като видя колко трохи имаше в чинията, графът с набито око прецени колко беше останало в гарафата.
— Искам да ви благодаря за гостоприемството! — Слугите бяха запалили фенерите и красотата й изпъкваше още повече на златната им светлина. Очите й не бяха тъмни, а морскосини, като Средиземноморието.
— За мен е удоволствие — небрежно вметна той и седна на един стол срещу нея. Истинско удоволствие, мислеше той ентусиазирано. Умопомрачителната й красота го караше да копнее, провокираше го още повече след стандартната хубост на актрисите, с които го снабдяваше Чарли. Как щеше да реагира на първата му целувка, чудеше се той, попита любезно и възпитано: — Може би мога да ти помогна да си върнеш парите.
— Мислите ли, че е възможно? — тя се наведе напред, а очите й се озариха от надеждата.
За миг Бо Сен Жюл се замисли над ненаситното си преследване на удоволствия, като я гледаше толкова очебийно бедна. Но веднага след това отхвърли моментното си угризение на съвестта и реши, че щедрата парична помощ, която щеше да й предостави, когато стигнеха Италия, щеше я компенсира предостатъчно за неблагочестивите му намерения. А и кой знае, трезво размишляваше Бо, тя може да не се окаже девствена, независимо от очарователната нежност. В края на краищата, беше се промъкнала тайно кораба му, а това не е съвсем присъщо на истинска млада дама.
— Сигурен съм. Колко загуби?
— Двеста лири — каза тя. — Това бяха всичките ми спестявания.
О, боже, помисли си той, за миг изумен. Той само на карти пропиляваше хиляди.
— Позволи ми да ти ги възстановя предварително — предложи той и се протегна за вземе портфейла на бюрото си.