Докато стоеше напълно неподвижна на отворения прозорец, а топлият летен ветрец галеше кожата й, изведнъж я порази хладният ужас, изведнъж стигна до страшния извод. Винаги беше знаела, че срещите им в провинцията щяха да свършат някой ден, сълзливостта й напоследък сякаш беше интуитивно предсказание. Този мрачен момент най-после бе настъпил.
Тя се отдръпна от прозореца и за миг се загледа в стаичката, където беше изпитала най-голямото си щастие и се беше потопила в дълбините на чувствените наслади. Искаше й се завинаги да я запази в паметта си. Погледът й дълго време се задържа на леглото, после затвори очи и дълбоко си пое дъх. Беше време да си върви.
Не позволи на мислите й да се зареят отвъд голата истина, защото никога не би го напуснала, ако намереше и най-малкия повод да остане. Не беше нищо повече от държанка, а накрая — отхвърлена държанка. И двете възможности й се струваха прекалено долни, за да ги приеме. Сега вече тръгна бързо, извади пелерината си от гардероба, отброи достатъчно пари, които да й стигнат до Флоренция, и остави всичко друго в хотела. После хукна надолу по стълбите и изтича до конюшните, сякаш трябваше да бърза, за да избяга от желанията си.
След минути вече беше потеглила, след като си нае коняр. Последното нещо, което видя на тръгване, беше прислужницата — тя самодоволно се усмихваше на прага.
Ако беше останала, мрачно си помисли тя, щеше просто да бъде играчка на мъж с разюздани нрави.
Прекара няколко часа улисана в тежки мисли, но недоволството й скоро отстъпи пред тъгата и до Парма вече се чудеше дали беше направила правилния избор.
Когато Бо се върна, почти се беше стъмнило, но веднага щом влезе в стаята, разбра, че си е тръгнала. Разбра го дори и преди да е забелязал слугинята, седнала на стола до прозореца.
— Е — каза той и дълбоко си пое дъх, като в същото време си мислеше, че точно в този момент му се иска да удари нещо. — С какво мога да съм ви полезен?
— Тя си тръгна.
— Виждам.
— Реших, че може да ви е нужна малко, компания.
— Ясно. — Той си свали палтото, пусна го на пода и се пресегна за бутилка алкохол. Така, прав, отвори шише бренди и погълна няколко глътки наведнъж. Едва тогава се огледа наоколо.
Не беше взела дрехите, които Солиняк й беше дал по време на пътуването им до Милано, опаковани грижовно от камериерката на Масена. Вратите на гардероба бяха отворени, което говореше, че бързо си е тръгнала. Но защо не си беше взела златото, което беше спечелила на комар онази нощ, и смарагдите — и те все още бяха на рафта на гардероба, а кожената кесия и сините кутийки за бижута дори в полумрака привличаха погледа.
Като че ли имаше някакво значение. Като че ли нещата, които тя правеше, имаха някакво значение…
По дяволите! Досега никога не си беше давал такъв труд за жена. Проклинаше я, че се беше качила на борда на „Сирена“ в онази бурна нощ. Проклинаше омайната й красота и изкусително тяло, бурната й страст и горещи желания. А най-много проклинаше себе си заради това, че все още я желае.
— Милорд ще желае ли вана? — Момичето беше до него, а по гласа му личеше, че предлага нещо повече.
За миг той се поколеба, без да знае какво иска, а после поклати глава.
— И още една бутилка от това — рязко отговори той. След миг обаче трябваше да й се усмихне, защото се беше сепнала при тона му. — Не съм ти сърдит — обясни той. — Просто прекарах много тежък ден… един дълъг месец-два, може би пет — недоволно мърмореше, а споменът за февруарската нощ в морето пронизваше съзнанието му. Дано Сирина Блайд да изгори в ада, мислеше си той и отново поднасяше бутилката към устата си, а после я вдигаше към момичето в знак на поздрав. Изглеждаше млада, макар че не се чувстваше млада, спомни си той. — С удоволствие бих си взел вана — учтиво добави Бо.
Малко след това се озова в една изненадващо голяма вана в компанията на младата и страстна синьорина. Той изпълни ролята си на жребец с учтивост. А когато най-после страстта й беше удовлетворена, той учтиво я отпрати, поръча си каса бренди, после заключи вратата и потърси забрава от гнева и разочарованието си.
До следобеда на втория ден вече беше изпил всичкия алкохол и се чувстваше зле. Един поглед в огледалото го накара да се ужаси, после отвори вратата на спалнята, излезе в тесния коридор и изрева за храна, вода за ваната, бръснар, прислужник, който да му стегне багажа, и коняр да оседлае коня му.