От тези коментари на Сирина отново леко й призля, макар че вече нямаше в какво да се съмнява.
— Бебе? — недоверчиво попита тя най-после, когато се окопити.
— А сега накарай този мил милорд да се ожени за теб — нареди й хазяйката. — Джулия ми каза, че е в Пиаченца. Ще му изпратим писмо.
— Това е невъзможно — прошепна Сирина, все още шокирана.
— Тогава ще накараме професора да пише на баща му — заяви хазяйката, която държеше бащата да си поеме своята отговорност. — Той ще се погрижи момчето да се ожени за теб.
— Не, моля те, не искам да се омъжвам за него. — Съзнанието й препускаше и не можеше да събере мислите си. Бебе — нима беше възможно?
— Омъжи се за Сандро тогава — набързо предложи госпожа Калваканти, която се чудеше защо Сирина не иска да се омъжва за един толкова красив млад мъж, но не изключваше и други възможности. — Бамбиното има нужда от татко.
Боже господи, бебе, трескаво размишляваше Сирина, която все още не можеше да го осъзнае. Ето защо беше повръщала. Ако наистина беше бременна от Бо, не възнамеряваше да се омъжва нито за Сандро, нито пък за някой друг.
Някой фиктивен съпруг щеше да й свърши работа. А дори и това нямаше да й е нужно, докато не се върнеше в Англия.
— Искам засега на никого да не казваш — предупреди я Сирина. — Може би не е вярно.
Майката на десет големи деца се усмихна с усмивката на познавач.
— Че е вярно, вярно е, синьорина, но и думичка няма да излезе от устните ми — обеща тя. — Но скоро трябва да се ожениш, за да не шушукат, когато се роди бебето.
— Може би бебето е момиче — предположи Сирина и се почуди дали щеше да има тъмни къдрици като баща си.
— Момче е, запомни ми думите — заяви госпожа Калваканти. — Аз ги разбирам тия работи — седем момчета имам. А от отец Данети ще излезе чудесен баща — весело подметна тя в желанието си Сирина да се омъжи. — Не съм сигурна, че Бог напълно го е завладял, а и той е много красив.
— Струва си човек да се позамисли над това — учтиво отбеляза Сирина, на която не й се впускаше в дискусия за брак със свещеник, колкото и красив и мил да беше.
— И да ядеш добре, синьорина — заповяда й госпожа Калваканти. — Бебето има нужда от много храна, за да расте силно и здраво като баща си. — Тя беше разговаряла с коняря, който беше придружил Сирина до Флоренция, знаеше за престоя й с Бо в странноприемницата и почти не се съмняваше кой е бащата. — Правя английска супа в чест на завръщането ти. На бебето ще му хареса. Сега си поспи, а аз ще разчистя наоколо. Ще ти е нужна повече почивка.
Сирина не се опита да спори, обзета от добродушна летаргия. Беше бременна от Бо, мислеше си тя блажено. В крайна сметка той не беше изчезнал от живота й. А когато госпожа Калваканти донесе богатия десерт по-късно сутринта, Сирина изяде две порции — една за себе си и една за бебето.
Бо трябваше да свърши много задачи, когато пристигна във Флоренция, а ободрен от двата дни без алкохол, той се захвана на работа, нае си апартамент в Локанда дела Роса и веднага повика шивач…
Генералният консул пристигна запъхтян точно когато мереха на Бо чифт черни панталони. После наследникът на херцог Сет повика свещеник и бижутер, всъщност двама бижутери, когато реши да поръча сапфирен и диамантен пръстен. Към тълпата се присъедини и писар, който да изготви брачния договор, както и цветар, и всички те очакваха наставления от младия мъж, на когото му пробваха нов костюм по средата на големия апартамент, около него кръжеше армия от шивачи с карфици в уста, готови за действие.
Бо даваше нарежданията си учтиво, но безкомпромисно, твърдо решен бързо да постигне целите си. Не се женеше всеки ден, така че малко повече работа беше в реда на нещата, а той не беше склонен да чака дълго.
Докато помощниците му се трудеха около него и изпълняваха указанията му, той си повтаряше този път да ухажва Сирина по-галантно. Щеше да й поговори, да й се обясни в любов, да й направи всичките комплименти, които си заменяха влюбените, когато предлагаха женитба. Щеше да пита и с цветя, жените обичат цветята. Той отново повика бижутерите, за да разгледа пак пръстените, които си беше избрал, като през цялото време се чудеше дали щеше да се харесат на Сирина. Големи, но не прекалено големи. Нямаше да й хареса парвенюшката показност. На него му хареса сапфирът, но жените обикновено предпочитаха диамантите. Диамантът, който беше избрал, току-що бил пристигнал от Индия.
Той погледна часовника, нетърпелив да потегли, но и малко нервен. Бракът беше голяма крачка, но Бо беше наясно, че не може да притежава Сирина по никакъв друг начин. И така… Той дълбоко си пое дъх.
Час и половина по-късно, заедно с генералния консул и свещеника, Бо се запъти към апартамента на Сирина с каляска, пълна с букети цветя и две кутийки с пръстени в джоба. По време на краткото пътуване мъжете си говореха за новоподписаното примирие — не очакваха да продължи дълго, а и Австрия беше в готовност отново да нападне Наполеон.