Госпожа Калваканти посрещна Бо и антуража му в двора, предоволна, че го вижда отново, както се изрази тя със сияйна усмивка. Младият лорд носел цветя, а това бил добър знак. Госпожица Кастели тази вечер давала соаре в дома им, осведоми го тя. И просто си знаела, че госпожица Блайд много ще се зарадва, като го види.
Бо се чудеше дали да не изчака, докато Сирина се върне, но не беше в настроение да отлага това, за което беше дошъл, и не възнамеряваше да прави компания на генералния консул и свещеника, докато забавлението в дома на Кастели свърши. Можеше да й изпрати бележка, в която да я помоли да се срещнат, но не беше сигурен, че ще му отговори, независимо от това, което му беше намекнала госпожа Калваканти. Начинът, по който Сирина си беше тръгнала от Пиаченца, означаваше, че е недоволна, ако не й направо разгневена.
А това значеше, че му остава само един изход.
Двадесет и пета глава
Неясно защо той не си я беше представял заобиколена от обожатели, когато влезе в салона на Кастели. Беше си представял един по-поетичен, по-сантиментален момент, в който да го разпознае и да се зарадва.
Тя дори не го забеляза, когато се появи, тъй като се заливаше от смях на нещо, казано от един от мъжете, и в съзнанието му за миг проблесна споменът за мига, в който беше влязъл в щаба на Масена в Милано. Тя и тогава се беше забавлявала чудесно с цяла зала френски офицери. Бо веднага се почувства засегнат — никога не успяваше да сдържи ревността си по отношение на Сирина. Наложи му се обаче да отговори любезно на Джулия, която се беше приближила, за да го поздрави.
— Всъщност аз едва днес следобед пристигнах — отвърна той на въпроса й. — Може ли да ви представя господин Уинтроп, нашия генерален консул, и отец Алегини — добави той вежливо, с поглед, прикован в Сирина в другия край на залата. — Госпожица Блайд е пътувала добре, доколкото виждам — прошепна той с тъжен тон.
— Не можете да си представите колко сме ви благодарни за намесата ви в историята с Масена — заяви Джулия, без да е забелязала, че на Бо му е неприятно. — Сирина не ми съобщи подробностите, но съм сигурна, че присъствието ви в Милано е било важно за освобождаването й.
— Може би не съм помогнал чак толкова — отвърна той и с мъка отвърна поглед от отвратителната сцена: любимата му флиртуваше с дузина мъже. — Може ли да ви предложа малко цветя, госпожице Кастели, и да ви помоля за прошка, че идвам непоканен на соарето ви. — Сирина тъкмо беше отметнала глава назад и се заливаше от смях на нещо, което един висок рус мъж й беше казал, и вече не беше в настроение да я съблазнява с цветя.
— Колко мило от ваша страна — каза Джулия и взе големите букети, които й подаде. — Винаги сте добре дошъл, лорд Рошфор. Ако придружителите ви искат да се чувстват удобно, татко има много хубаво шери на масата до бюста на Платон. Ще ви заведа при Сирина.
— Благодаря, но ще изчакам, за да се поосвободи.
Джулия тихо се засмя.
— В такъв случай доста дълго ще трябва да поизчакате, милорд. Около нея винаги има цяла тълпа обожатели.
— Разбирам — каза той с пресилена усмивка. — В такъв случай се надявам да намеря подходящ момент, за да се намеся в разговора й. Моля ви, погрижете се за другите си гости. Аз ще се насладя на колекцията ви от картини, докато чакам.
След като поговори за малко с генералния консул и свещеника и ги уведоми, че може да им се наложи да поизчакат известно време, Бо се уедини в един тих ъгъл и започна да гледа как Сирина очарова насъбралите се мъже.
Залата беше голяма, броят на гостите — значителен, а мъжете, които заобикаляха Сирина, достатъчно, за да скрият Бо от полезрението й. На Джулия й беше неудобно да не се съобрази с желанията на граф Рошфор и не съобщи на Сирина за пристигането му. Но тя тайничко наблюдаваше младия англичанин, застанал близо до вратата на библиотеката, подпрял се с рамо на облицованата стена и небрежно кръстосал ръце на гърдите си. Погледът му беше неочаквано смразяващ.
Не й се наложи дълго да размишлява над мотивите му, тъй като той скоро се отдръпна от стената и се приближи до насъбралата се тълпа около Сирина, а всичките му планове да бъде нежен се изпариха.
Едва след като се беше приближил достатъчно близо, Сирина най-после го забеляза и рязко прекъсна разговора си. Цялата група се обърна и проследи погледа й, а Бо мина между двама мъже, отстъпили настрани, за да разгледат по-добре обекта на вниманието й.